Вероятно учудващо за мнозина е, че любимият на всички ни създател на „ Пет приказки”, всъщност е лекар. Завършил медицина през 1940 година, Валери Петров, открива в писането своето истинско творческо и човешко призвание. Още на 15 години той издава своята първа книжка – „Птици към север”. Един от най-продуктивните и обичани български писатели и редактори, вдъхва живот на различни по жанр и размах произведения – от детски приказки до произведения, които да накарат всеки възрастен да затихне във възхищение и мисъл.

Валери Петров е академик на БАН от 2003 година. Обичта на много поколения е съпътствала и е отваряла пътя за българския гений, който бива включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки”. Валери Петров получава и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда. Поетичният и преводачески гений на Валери Петров се разгръщат с рядко срещана за литературата сила. На него дължим крайъгълните въобще за българския език преводи на Шекспир, които се преиздават и разгръщат пред нас в цяла нова езикова и смислова вселена. Благодарение поетичния му език, до нас достига и най-известното произведение на Гьоте- „Фауст”. Експресията от светове, цветове и думи, задава ново осмисляне на българската литература. Любовта на „лекаря на думите” към малки и големи проправя много и различни хоризонти, в които нашите чувства и болки да добият форма – от детското дървено конче до трагичната фигура на Крал Лир.

 


За хвърчащите хора


 

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР