Името на героя на настоящия разказ е познато на малцина, макар подвига, извършен от него и подчинените му, да е оставил ярка следа в българската военна история. Събитията, част от настоящия разказ, се разиграват по време на най-кървавия военен конфликт от началото на XX век – Първата световна война, и въпреки че не довеждат до победа на Българската армия, изписват със златни букви имената на войниците от Тридесети Шейновски полк.

Стратия Мазгалов е роден в Търново Сеймен (Симеоновград). Годината на раждане не е известна, но на много млада възраст той се присъединява към тамошния Тридесети Шейновски полк, придобил известност след участието си в  Балканската и Междусъюзническата война.

С избухването на Първата световна война Стратия Мазгалов е заема чин подпоручик. Тогава полкът наброява близо 5000 души. След успешни сражения през първата година от войната, през 1917 година Тридесети Шейновски полк заема позиции по линията Петерник-Баховски рид-Димова поляна. Година по-късно, през 1918, взима участие в боевете при Добро поле, които са от една и съща атака с тези при Дойран и се оказват последни за България в тази война след тригодишни сражения.

Подпоручик Стратия Мазгалов

На 15 септември войските на Антантата започват настъпление на двата фронта. Тридесет френски дивизии нападат четирите български полка в Добро поле, един от които е Тридесети Шейновски полк. Силите са несравними. Противникът съсредоточава огромна сила, превъзхождаща два пъти в жива сила, пет пъти в артилерия и три пъти в тежки картечници армията на Централните сили.

В Добро поле българското командване е поверено на германските съюзни части. Подпоручик Мазгалов ръководи картечен бункер с две картечници и тринадесет войници. Позицията им, за разлика от повечето български укрепления там, е стратегическа, изкопана в самата скала и поради тази причина е добре защитена от врага.

 

Под скалата, в която е изкопано картечното гнездо, има стаи за войниците, както и складове за провизии. Дивизията е разполагала с достатъчно храна и вода, за да запази позицията си докато чака помощ от Единадесета германска армия, под чието командване са шест български дивизии, но тя така и не идва. След тридневна обсада, много картечни гнезда се предават в ръцете на врага и когато почти всички са избити, започва българското отстъпление. В него обаче картечното гнездо, поверено на Стратия Мазгалов, не се включва и не променя позицията си.

Въпреки хилядите убити, храбрите лъвове стоят на пост и понасят вражеския огън. Вражеската армия заобикаля от всички страни гнездото и то остава като остров сред противника. Антантата опитва всичко. Накрая, виждайки, че нищо друго не помага, се стига до най-опасното оръжие за времето. След 24-часова обсада българските войници са атакувани с огнехвъргачка. Бункерът най-после е запален. Димитър Азманов отделя специално място в книгата си „Урокът от Добро поле”, където описва ситуацията  по следния начин: „Само двама души са се спасили по чудо, за да ни разкажат за дивното себепожертване на тези никомунеизвестни герои- светци“.

Единият от спасилите се е редник Димо Нехтянов. Той казва:

Хората се подпалиха, гнездото се изпълни с дим. Виждахме, че горим, че не можем да се борим с такава машина, че ще изгорим живи. Настана суматоха. Всички почнаха да реват. Подпоручикът не се чуваше, сигурно беше вече издъхнал, изгорен от огнепръскачката. Аз едва сполучих да се промъкна през амбразурата и излязох вън заедно с още един или двама от моите другари. Всички останали изгоряха живи в гнездото.

Последствията от това нападение на Антантата са трагични. България е принудена да подпише Солунското примирие на 19 септември 1918 година, с което излиза от войната и приема условията на Антантата.

Военният провал обаче не е провал на войника. Героите от Добро поле са само пример за жертвоготовността на българите. Под чуждо командване те губят битката, но будят възхищение у противника. Френският капитан Рениери казва: „Българските войници предпочетоха да бъдат изгорени с огнепръскачки, но не се предадоха”. И ако подвигът на генерал Владимир Вазов при Дойран е пример за блестяща военна стратегия, то тогава подвигът на подпоручик Стратия Мазгалов при Добро поле е пример за себеотрицание и жертвоготовност.

Ако вярвате в каузата ни за достъпно и увлекателно представяне на българската история, ще се радваме да ни подкрепите чрез изпращане на дарителски SMS на номер 17777 с текст DMS BGHISTORY или като закупите образователен продукт от електронния ни магазин. Благодарим ви!

Хареса ли ви статията?

Стратия Мазгалов – героят от Добро поле
4.5 от общо 28 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Предишна статияВижте и чуйте „Сляпата Вайша“
Следваща статияКак Солунските атентатори можеха да бъдат Цариградските атентатори
Георгия Кинева
Георгия Кинева е родена в Хасково и е единадесетокласничка в ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров” с профил английски с испански език. Обича да запълва времето си, четейки за историята на страната ни, като най- голям интерес за нея представляват непознатите за широката публика личности и събития. В търсенето им, често пътува и преоткрива кътчета от Родината. Стажант в "Българска история" от октомври 2016 година.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР