Миналото…това е онази част от битието ни, която определя какви сме или по-точно какви сме били, за да сме такива днес. Може ли миналото да се скрие? Нима то е карфица, а светът е купа със сено?… Няма сила на света, която може да скрие миналото завинаги, то може да бъде премълчано, сподавено, потиснато, изгорено на площади, изпратено в лагер или просто отречено с гръмки лозунги, но не може да бъде унищожено, то е безсмъртно.

Колкото и да бъде потискано, то рано или късно излиза на бял свят с цялата си истинност. Миналото ни свързва, то е общо, то е нещо, което всички ние притежаваме и макар всяка лична история да е напълно индивидуална и неповторима, тя е обща с нейните съвременници, с духът на времето. Именно това прави миналото безсмъртно. Общото минало е една от онези  сили, които създават чувството за общност, нация, държавност.

Червената армия в София

Ако миналото бъде изменено, отречено, деформирано и впрегнато, така че да служи на даден интерес в настоящето, то се превръща в лъжа и произтичащото от него води до духовното отравяне на общността, която го споделя. Пример за това е времето от 1944 до 1989 г. − една епоха, наложила своята воля чрез сила. Създавайки култ към самата себе си през годините, тя съчинява свое собствено минало и деформира предходното, така че то да ѝ служи. Тази епоха остава в нашата историография с названието „социализъм”.

9 септември 1944 г., с нахлуването на Червената армия в България и събуждането на политическите и партизанските звена на комунистите, на власт идва Отечественият фронт. Основни психологически оръжия на новата власт за установяване на контрол  са да вмени вина у нас българите, за това че ние заедно с Германия сме разпалили Втората световна война, да нарече идеалът ни за Национално обединение, шовинизъм, да нарече управлението на цар Борис III със смешния и лъжлив термин, „монархофашизъм“ и не на последно място да обвини политическия, военния, икономическия и интелектуалния ни елит за всички „страдания на българския народ”. Тези твърдения, сквернящи нашето минало и целящи да ни убедят, че сме живяли в заблуда, сами по себе си са изкривяване и експлоатиране на миналото.

Георги Димитров – един от основните виновници за „Държавния съд“

Разправата със стария режим и неговата история започва още през септември и октомври 1944 г., тя обхваща не само политическия, военния, интелектуалния и икономическия елит на България, но слиза и на битово и селско ниво – убивани са свещеници, горски стражари, полицаи, учители, представители на местната власт и др., които с изпълнението на задълженията си са пречили на партизанските движения на комунистите. В крайна сметка Трайчо Костов и Георги Димитров решават да сложат край на „революционната чистка” през октомври – властите оправдават безразборните убийства като ги наричат „справедлив народен гняв”.

Цифрата за жертвите от септември-октомври 1944 г. варира между 8000 и 30 хиляди души, убити без съд и присъда. За да се легитимира „възмездието” на новата власт над стария „буржоазен”, „монархофашистки” режим е създаден Народен съд. Той  започва да функционира през декември 1944 г. и продължава своето кърваво дело до   април 1945 г., резултатите от неговата дейност са: подсъдими над 11 хил. души, осъдени 9155 души,  от тях 2730 на смърт, а 1305 на доживотен затвор.

Апогеят на престъпната, садистична и безчестна разправа с елита на българската държава идва на 1 февруари 1945 г. Този ден остава в историята като „кървавият четвъртък” − екзекутирани са бивши министри, регенти, царски съветници и депутатите от 25-ото  Народно събрание. Сред екзекутираните са княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис III), проф. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и др.

Ето какво пише за трагичния ден царица Йоана в мемоарите си през 1964 г.:

„…Eскортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска“. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепът с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер…”

Царица Йоанна

„Благодарение” на Народния съд България се нарежда на челно място по брой смъртни присъди сред всички държави, в които се провеждат трибунали след Втората световна война… Историческите събития през втората половина на 40-те години на XX век са сред най-непознатите, „скрити” страници от нашата история, а апогеят в тези събития е „Народният съд”.  Още по-плашещо е това, че новата власт съвсем съзнателно разбира мащаба на криминалните си деяния и опитва по най-примитивен начин да ги легитимира и облече в справедливост чрез нарицателното „народен съд”. Но опита за прикриване на унищожаването на българският елит най-ясно личи от думите, с които царица Йоана описва дните след „Кървавият четвъртък”:

„…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб… Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.“

70 години след извършването на геноцида останал с прозвището „Народен съд” миналото излиза на бял свят. Но грехът, който имат правителствата, управляващи след „89-а” е, че не обърнаха нужното внимание на комунистическия режим и престъпните му деяния. Той трябваше да заеме важно място в образователната ни система, да бъде обект на множество дискусии, които да изяснят неговата същност и действия, така че днес ние, „децата на прехода” да познаваме  и осъзнаваме по-добре близкото ни минало, нашето, общото ни минало. С престъпна апатия се отнесоха и народните представители от 43-то Народно събрание към предложението, престъпленията на комунизма да бъдат изучавани в училище. Но това не учудва никого… За 25 години „декомунизацията” не се състоя (и вероятно няма да се състои…скоро), защото политическият ни елит произлиза от мрачните недра на „скритото  минало” – за това и до днес то умишлено остава скрито.

Първи състав на Народния съд в София. Председател на съда е Богдан Шулев.

„За мен най-големият ни пропуск и най-голямата ни грешка беше, че не осъдихме Тодор Живков и ЦК на БКП за това, че те тръгнаха да харизват България на Съветския съюз като 16-та република. След тяхното осъждане щяхме да забраним БКП и БСП като партии престъпници…. Това е най-голямата грешка на нашата демокрация според мен. България щеше да бъде много по-напред от редица балкански страни.”  

Жельо Желев

 

Хареса ли ви статията?

„Кървавият четвъртък” – скритото минало на Народна република България
4.59 от общо 131 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Предишна статияКрепостта Перник и нeйният най-виден управник Кракра
Следваща статия„180 мига безсмъртие“
Явор Генов
Явор е роден през 1992 г. в град Бургас. В момента живее във Велико Търново, където работи и завършва бакалавъра си по история във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий". Интересува се от политика, журналистика и спорт. Особен интерес проявява към историята свързана с тоталитарните режими в Европа през XX век. Неговата мечта е да се занимава с преподавателска и изследователска дейност в областта на съвременната българска история.

18 КОМЕНТАРИ

  1. Идеята за харизването на България за 16-та руска република датира доста по-рано от времето на Тодор Живков. Добре, че предшествениците на Михаил Горбачов не са намерили време да се заемат сериозно с въпроса, а самия той съвсем не долюбвал Тодор Живков и не му се е вързал на безумната идея.

    • Тоя преврат не е ли започнал преди Тодор Живков?По времето на Г.Димитров каква е историята???

  2. Желю Желев Жабата е превратаджия виновен за иселването на 3 500 000 българи от родината им. Унищожаване на цялата икономика която имахме .. Това е червея който го има на снимки как целува ръката на едноокия Изрод Райън човека с плана за ликвидирането на България. И защо го цитирате тогава това нищожество пържещо се в ада? Сега не трябва ли народен съд и същата участ за хората постъпили така с вашата родина? За майките и бащите ви които са принудени да ровят по ковите за боклук да си купят лекарства или да събират пластмасови бутилки за да се стоплят?

    • Уважаеми г-н трол, какъв е интересът на САЩ и в частност господата Ран и Ът да „ликвидират“ България? Та те са помолени от комунистите да им направят програма, тъй като Луканов и сие са се видели в чудо какво да правят със съсипаната от самите тях държава

    • Хубаво е да се пише за това мрачно и малко познато минало. Като цяло статията е добра, но за жалост завършва толкова нелепо с цитат на един от модерните родоотстъпници Желю, който определено е антидържавник от ранга на разните му партизани и друга непрокопсана измет участвала в безчинствата на „народния съд“.

    • Г-н Георги или както там си се пръкнал. Първо се научи да пишеш грамотно. И после цапай тук и там паметта на истински, мислещи българи като покойния д-р Желев. Не те знам трол ли си, елф ли си, но ако не си- толкова по- зле! Комунистите промиха по- трудно тиквените мозъци на село за 45 г., отколкото новоизлюпените „демократи“- анти комунисти на такива като теб!!! Дано си ме разбрал!

  3. Статията не внася нищо ново, а копира вече готови материали публикувани от предни години, но поне може би ще бъде преочетена от повече хора сега.

    • Статията показва за пореден път същността на „народния“ съд. На него са убити много хора, с които всяка страна би се гордяла, но не и „нова“ България. Убеден съм, че да помним е наш дълг, най-вече пред нас самите.

  4. Много добра статия, поредно доказателство за трагичната съдба на българската интелигенция в следвоенна България, за геноцидът над него и за съжаление непотърсената историческа отговорност за извършителите му.

  5. Това, което писах по повод на някои предавания по БНТ важи и за този пасквил. „Покрай множество лъжи, псевдоисторически факти и каква ли не помия против тъй-наречения куминистически период, където обявиха героя от Лайбциг Георги Димитров за сатрап, а нас всички леви за малумници и неграмотници ме провокира да напомня за живота и делото на великия българин признат от цяла демократична Европа. Едно друго твърдение от години също ме възмущава, че БКП(с над 1млн. членове, от които голяма част се отрекоха от убежденията си и обърнаха палачинката) била престъпна организация, кумунистическия режим бил обявен със закон за престъпен. От което следва, че и аз съм престъпник. И не е ли само съда мястото където се решават тези въпроси. Подобни спекулации масово се разпространяват за Ленин и за какво ли не. Великите ни „историци“ по БНТ редовно понасят своето изкривено политкоректно тълкуване на историята. Например около помията, с която се залива организирането на Народния съд(забележете съд, а не закон като по-горно цитирания или фашисткия ЗЗД). Да сте чули, че подобен съд има и във Франция например. Ето какво например няма да чуете по българските медии, но може да прочетете в Уикипедия:
    „След завземането на властта от доминирания от комунистите Отечествения фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва изпълнението на договореното и планираното от Съюзниците на Московската и на Техеранската конференции[източник?] наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война (виж и безусловна капитулация).
    Първото практическо приложение на това решение е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал де Гол (юли – септември 1944 година без съд, просто по „памет“ са екзекутирани приблизително 20 000 колаборационисти).[източник?] Следват дела от извънредния Висш съд по правосъдието (Haute Cour de Justice), който издава до 1951 г. 6 763 смъртни присъди в т.ч. на маршал Петен и на четирикратния министър-председател на Франция Пиер Лавал, екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 791 смъртни наказания. Последното дело е на Морис Папон от 1990 г. Така Франция, на практика първи идеологически колаборационист на Нацистка Германия в периода 1940 – 1944, сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.“
    Както се вижда в демократична Франция броя на осъдените, включително и осъдените на смърт многократно надвишат тези на Народния съд. Или някъде да се чуло или написало тогава нещо против този съд от Великите сили?

    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2

    https://www.youtube.com/watch?v=vb03BpsJSdU

    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4

    • Арсов, родоотстъпнико, предателю мръсен – чел недочел нещо в уикипедия и се изкава като компетентен – колко лесно ти личи, че ти си наследник именно на неграмотните каскети, заели по изкуствен начин мястото на интелигенцията на България благодарение на народния съд и твоя „лайпцигски герой“ – пионка и подлога на Сталин (вероятно друг твой кумир). А знаеш ли, че това, за което пишеш във Франция е обявено за престъпно и всички французи се срамуват от това петно в новата си история? Знаеш ли, че именно с идването на Дьо Гол на власт тази гражданска саморазправа с уж „привържениците на нацистите“ (повечето от убитите са обявени за такива без абсолютно никакви доказателства) е прекратена и обявена за престъпна? И докато ти даваш неадекватни примери с Франция, не си разбрал смисъла на статията (нормално за човек с каскетаджийско партизанско потекло), че за разлика от Франция и други страни, изродите на отечествения фронт завземат насилствено властта и управляват България не само 45 години, ами и до днес, под една или дурга форма.
      За съжаление, поради присъствието на такива като теб в България (вместо да си живеете кротко и спокойно в Нижни Новгород или Владивосток например), истинските родолюбци страдат и само си мечтаят да видят България отново в състоянието, в което е била преди 1944 г.

  6. Хиляди умряха от мизерия през ,,демокрацията“ 1989-2017, осъществена от наследници на осъдените от Народният съд!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР