Въстанието в Босна и Херцеговина, Априлското въстание в България през 1876 година, както и обявената война от страна на Сърбия и Черна гора на Османската империя, засилват влиянието на „ястребите” в руското правителство, които желаят чрез война с Портата да бъде измито петното от поражението в Кримската война (1853-1856).

Военните приготовления започват от есента на 1876 година, но остава отворен въпросът дали Русия ще воюва само срещу турците. В Парижкия мирен договор от 1856 година, с който се слага край на Кримската война, е постановено, че Великите сили гарантират целостта на Османската империя и посегателството срещу нея е повод за война.

Картина на конгресът в Париж от 1856 година

Опасността да се повтори ситуацията от Кримската война (Русия сама срещу европейска коалиция) дава сила на „гълъбите” в руското правителство, които са противници на въоръжена намеса. За да се избегне международната изолация, тази група настоява да се организира и проведе общоевропейски форум, посветен на балканските въпроси.

Тази цел е постигната с Цариградската посланическа конференция (края на 1876-началото на 1877 година). На нея британската дипломация е една от страните в най-деликатна позиция – тя трябва едновременно да запази целостта на Османската империя, но и да се съобрази с британското обществено мнение, ужасено от кланетата, случили се из българските земи през 1876 година. Затова е изработен компромисен вариант – създаване на две автономни български области, разделени по посоката Изток-Запад. „Задната мисъл” на англичаните е, че в Източната област броят на мюсюлманите ще бъде приблизително равен на този на християните и тя ще се превърне в щит срещу руското проникване към Цариград. Оттук минава и най-прекият път за руско настъпление към Проливите.

В представите на Лондон Западната българска област пък трябва да пресича австро-унгарските стремежи към Бяло море. Предвидено е създаването и на автономна област от Босна и Херцеговина. Въпреки опитите за мирно разрешаване на спорните въпроси, сблъсъкът на интереси на Цариградската конференция я обрича на неуспех. Провалът ѝ негласно предоставя на Русия инициативата сама да разреши кризата по военен път и то като мандатьор на цяла Европа. Бъдещото уреждане на мира също се очаква да е общоевропейско дело. Санкт Петербург получава ясни сигнали, че всеки договор, който променя Парижкия, трябва да добие съгласието на всички Велики сили.

Император Александър II

За да воюва, Русия поема редица ангажименти към Австро-Унгария. Последната се задължава да остане неутрална, срещу което ще получи Босна и Херцеговина, а Русия ще си върне Южна Бесарабия, загубена след Кримската война, както и Батуми. Изключва се създаването на голяма славянска държава на Балканския полуостров. Още тогава някои руснаци отбелязват, че тази сделка компрометира пропагандата за безкористната руска помощ за славяните. Всъщност за да бъде привлечена Румъния, през която трябва да минат руските войски, на нея също са ѝ обещани територии, населени със славяни. Остава да се получи съгласието на Лондон – основен противник на Петербург в този период.

Руският посланик в британската столица заявява, че бъдещото руско настъпление ще бъде ограничено само до Стара планина, до където ще се простира и България. Само няколко месеца по-късно войната вече е факт. Бойните действия в нея обаче се прехвърлят на юг от Балкана, което решава и изхода на конфликта. Те са прекратени с примирие, сключено в Одрин на 19/31 януари 1878 година. Според него българските земи се оформят в автономна област, не по-малка от границите, посочени на Цариградската конференция.

Същата съдба се предвижда и за Босна и Херцеговина.  Още преди примирието граф Николай Игнатиев, досегашен руски посланик в Цариград, изготвя два варианта на бъдещия договор за мир – умерен, който става факт в Сан Стефано, и радикален, предвиждащ независимост за България и огромни териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора. Руският император Александър ІІ избира по-умерения вариант, за който канцлерът Горчаков казва, че е толкова скромен, че очаква да бъде приет без уговорки от другите Велики сили. Единственото притеснение на руското правителство е как общественото мнение в страната, очакващо много повече, ще приеме толкова умерен вариант.

Император Александър II упълномощава Н. Игнатиев да сключи мирния договор от страна на Русия. Бързайки да изпълни мисията си, в прохода Шипка каляската на графа пада в пропастта. Самият Игнатиев успява да се хване на един храст и виси на него, докато го изтеглят. В разбилата се някъде далеч надолу каляска обаче остава официалното пълномощно. За щастие на Игнатиев османските преговарящи в Сан Стефано, познаващи го лично, не му искат подобен документ, което го спасява от доста конфузна ситуация.

Горчаков, който вярва, че проектодоговорът е приемлив за всички, запознава австро-унгарския външен министър Андраши с текста. Още Одринското примирие обаче предизвиква буря от недоволство в европейските столици, която се засилва и от проектотекста на бъдещия мирен договор. Според думите на Андраши той е

„плакал от ярост”.

Същото е настроението и в Лондон. Кралица Виктория изразява публичното си възмущение от

„чудовищното вероломство на Русия”.

Много преди 3 март, от името на Русия, Горчаков приема да участва в обща среща на Великите сили, на която да бъдат решени всички въпроси, засягащи европейските интереси. Инструкцията на канцлера Горчаков до Н. Игнатиев от 1 февруари 1878 година гласи:

„При това положение на работите струва ни се, че е мъчно да се издържи без изменение на програмата, която ви беше начертана за предварителен мир… Очертанието на границите на България и на държавите, които ще станат независими и които се увеличават с територия, ще влезе вероятно в категорията на политическите интереси, подлежащи на ревизия и решението на които сега може да бъде само временно и случайно.”

граф Николай Игнатиев

Със съзнанието, че това, което прави е временно и случайно, а и с известна свобода на действие, Н. Игнатиев се „развихря” над картата. Ориентир за България му служи очертанието на Цариградската конференция, като някъде той изрязва територии, другаде прибавя. При чертането на граници основните съображения на графа не са етническите реалности, а стратегически и други „висши съображения”. Такава е позицията и на руското правителство. То допуска Цариград да си задържи част от Косово, а в замяна на това Сърбия е компенсирана с български земи.

Самият Н. Игнатиев, умилостивен от сръбските жалби, че не получават Косово, Скопие, Пирот и Видин, на своя отговорност им дава Ниш, въпреки собственото си твърдение, че това е чисто български град. Срещу връщането на Южна Бесарабия Румъния получава Северна Добруджа, в която дори румънските статистики след 1878 година трудно намират румънци. Инструкцията на Горчаков е Солун и Одрин да бъдат оставени на турците. Както посочва самият Игнатиев, на много места в Одринско българите са близо 80% от населението. Един поглед върху Санстефанския договор показва, че той изключва от България градове в Родопите и Тракия, които днес са в българските граници.

За компенсация Игнатиев включва в Санстефанска България земи, в които мюсюлманите са повече от българите. Горчаков налага договорът да бъде предварителен (прелиминарен), за да не се дразнят останалите Велики сили. Самите османски делегати не виждат смисъл от преговорите в Сан Стефано – защо да се изготвя договор, който после ще бъде променен от европейските сили? За британската и австро-унгарската дипломация съгласието на Горчаков за участие в бъдеща конференция прави ненужен всякакъв предварителен договор.

Естествено възниква въпросът – след като е ясно, че договорът ще бъде ревизиран, защо изобщо е съставен, при това с ясното съзнание, че той нарушава предварително поети ангажименти? Игнатиев  намеква, че с този договор ще се осигури завинаги благодарността на българите към Русия, а тези, които го разрушат, ще загубят всякакво влияние сред тях. Тъй като не се очаква фалиралата Османска империя да е в състояние да изплати контрибуции на Русия, той предлага вместо тях трибутът (данъкът) на Княжество България към султана да се изплаща на Русия.

По този начин Северната империя ще получава сигурни пари, а и ще притежава икономически лостове за влияние в новосъздадената държава. Целият Санстефански договор (сключен на 19 февруари/3 март 1878 година) показва, че интересът на Русия е насочен към създаване на Велика България, докато към арменците, към Босна и Херцеговина и други области се проявява незначителен интерес. Това само засилва подозренията на другите Велики сили, че в лицето на България Русия търси удобен плацдарм за бъдещо завладяване на Цариград.

подписването на Санстефанския мирен договор

Както пише „Дейли Телеграф”:

„Голяма България” може лесно да се  превърне в „Малка Русия”.

Далеч не всички руски дипломати обаче са възхитени от Санстефанския договор. Руският посланик в Лондон А. Шувалов го нарича „най-голямата глупост”.

Този в Берлин – П. Убри, смята, че българските граници в Македония не си заслужават нова война за Русия, а и населението там не е само българско. Това безпокои Н. Игнатиев, който се пита как чуждите дипломати да гледат сериозно на договора, след като дори руските им колеги се разграничават от него. Не е изненада, че Санстефанският договор се приема крайно враждебно в Западна Европа. Във Виена виждат в него руски опит да бъде поставена Европа пред свършен факт. Андраши е крайно недоволен от факта, че се създава голяма славянска държава на Балканите, която ще прегражда пътя на Австро-Унгария към Солун. И най-вече защото Санстефанският договор предвижда автономия на Босна и Херцеговина, които Виена смята да окупира.

Става ясно, че е необходим нов международен форум. По молба на Русия за място на конгреса е избран Берлин, а за негов председател – германският канцлер Бисмарк. Последният е смятан в Петербург за руски съюзник, а и Германия няма интереси в Ориента. Бисмарк приема предложението след многократни руски молби, но изисква спорните въпроси да бъдат разрешени предварително. Сондажите в европейските столици показват на руската дипломация, че никоя Велика сила не приема Санстефанския договор. Логично, Русия първо се обръща към своя съюзник Австро – Унгария.

За Виена заминава граф Игнатиев, но той търпи провал в опита да постигне договорка. Това налага на 18/30 май 1878 година да бъде сключено тайно руско-английско споразумение, с което Русия се отказва от редица клаузи на Санстефанския договор. България е разделена на две части – Северна и Южна, с граница Стара планина. Северната част трябва да бъде самостоятелна, а Южната – само с административна автономия.

Територия на България според Санстефанския мирен договор

Защо Русия предпочита споразумение с Лондон, което очевидно е във вреда на българите, а не приема по-изгодното за тях предложение на Виена? Австро-унгарците също предлагат две български области, но много по-широки, дори с част от Македония и с излаз на Егейско море. Но придобивките на Русия в Кавказ и Азия зависят от Лондон, а Виена е против разширение на Сърбия и Черна гора.  Петербург не може да се откаже от влияние сред западните славяни и това съображение натежава в полза на английското предложение. Лондон изиграва добре картите си и срещу бъдеща подкрепа на конгреса получава от Цариград остров Кипър.

С Виена е сключена договорка за съвместна позиция на конгреса срещу обещанието Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина. На Берлинския конгрес Великите сили отиват с предварителни договорки и остава да се оформят  само детайлите. Затова всички дискусии и препирни на този форум са по-скоро театър, който е предназначен да удовлетвори общественото мнение. Когато английски вестник изненадващо публикува текста на тайното англо-руско споразумение, представителите на двете Велики сили са принудени да правят отчаяни „плонжове за публиката”, ожесточено спорейки по отделни, но не толкова важни въпроси. Самият Берлински договор (1/13 юли 1878 година) показва, че споразумението е спазено джентълменски от двете страни.

Въпреки че не може да бъде обвинен в симпатии към българите – известни са думите му за тях като „овцекрадците от Долния Дунав”, реално на конгреса Бисмарк винаги подкрепя руснаците. Негова е заслугата София и Варна да бъдат включени в Княжество България. В Петербург има доста хора, включително канцлера Горчаков, които са много доволни от резултатите на конгреса. Но общественото мнение в Русия не остава очаровано от тях, особено като ги сравнява със Санстефанския договор. За да бъде насочено общественото недоволство в друга посока, а не към руските управляващи, за главен виновник е нарочен Бисмарк. В българските представи Великите сили действат несправедливо, водени от користни подбуди, или в най-добрия случай, поради незнание.

Авторите на Берлинския договор очевидно не се съобразяват с етническите дадености, дори със собственото си дело – Цариградската конференция, а само със стратегическите си интереси. Те  разрушават Санстефанска България, не защото мразят българите, а защото ги смятат за оръдия на Русия. Самите българи им дават повод да мислят така. По време на Берлинския конгрес те демонстрират гореща привързаност към своя та освободителка. Санстефанският договор е символ на така жадуваната от българите свобода. Безспорна негова заслугата е, че връща България на картата на Европа. Проблемът е в спорното противопоставяне на Сан Стефано с Берлин.

Разпокъсването на България след Берлинския конгрес

По въпросите за държавното устройството на България и по много други се забелязва почти пълно припокриване между двата договора. Тогава защо единият е възвеличаван, а другият е анатемосван от българите? Сан Стефано става част от историческата митология на българите, защото те смятат, че той определя етническите им граници. Както вече видяхме, това не е така, а и целта на автора е различна. През следващите десетилетия малко българи обръщат внимание на неудобния факт, че националната ни програма е изработена от чужденец.

Постепенно Санстефанският договор се превръща в символ на българския патриотизъм и всяко отстъпление от посочените в него граници е смятано за национално предателство. Това ограничава изключително много ходовете на българските политици и дипломати.

Крайната неотстъпчивост и липсата на каквато и да е склонност към компромиси, често поставя страната във враждебен антибългарски обръч, от който трудно може да се измъкне, не и без цената на още по-тежки компромиси. Всъщност граф Н. Игнатиев постига поставените цели – поколения българи са признателни на Русия за Санстефанския проект и обвиняват за провала му други държави. В крайна сметка, съдбата на Санстефанската мечта е такава, каквато е съдбата на всеки идеал – недостижим като хоризонта. И най-трудно е да се даде отговор на въпроса – колко е струвал на българската нация този яростен напор към него…

Автор: д-р Владимир Станев

17 КОМЕНТАРИ

  1. Това е една казионна едностранчива преписка, повтаряща повърхностната и дирижирана историография отпреди 1989 г. Много детайли са пропуснати: например как е сключен таен договор между освободилите се по-рано Гърция и Сърбия за поделяне на българските територии много преди нашата Освободителна война, как освободителката плаща на своите сателити Сърбия и Румъния (участвали междувпрочем с незначителни военни сили) с областите Пиротска, Нишка, Тимошка, а също и с цяла Северна Добруджа до Дунавското устие, все исконни български земи, населени с етнически българи. Също е от значение и масовото неодобрение и подозрение в намеренията на Русия от страна на нашите национал-революционери – Раковски, Левски, Захари Стоянов, Стамболов. Причините са известни, но никак не се масовизират в популярните четива на български – освен всичко друго, царското руско правителство на няколко пъти е предавало шпионска информация директно по дипломатически път на Турция за тръгващите към България български чети. Така четите на Хаджи Димитър-Стефан Караджа и на Христо Ботев са били директно унищожени (Ботев само за три дни), а единствено от предадените тази на Филип Тотю е успяла да се измъкне, преследвана до самото си излизане от България. Малко е известен и фактът за финансовото заплащане на Освободителната война към Русия от страна на новосъздалата се българска държава. Има и непреднамерени изследвания на англичани относно етническия състав на Балканските територии в Османската империя точно преди Освободителната война. Според тях българският етнос е бил навсякъде преобладаващ, а в някои области е съставял над 80-90% от населението. В същото време гръцката част от жителите на Македония и Беломорието например никъде не е надхвърляла 10%. Най-многобройни след българите са били турци и цигани, но не сърби и гърци. Но плановете на Русия винаги са били свързани със Сърбия, още оттогава… Защото нашите хора още преди Осв. са показали твърдост и желание за пълна независимост. Има и други международни пазарлъци, в които Русия просто си е търсели имперските интереси, а не нашите. Затова са ни изтъргували, а после са се опитвали многократно да ни накажат.

    • Безплатен обяд няма – след като сами не сме успели да се освободим, а и е било невъзможно това имайки предвид съотношението на силите, сме били освободени след намесата на Русия. Тя несъмнено е направила големи разходи за провеждането на войната и според мен е било нормално да получи някакви компенсации.
      Това за четите е смешно – основната причина за разгрома им е, че не са получили подкрепа от местното население, другото е „търсене на теле под вола“.
      За българските водачи, които не били съгласни с помощта на Русия – да, те са били прави да искат да се освободим със собствени сили, но след като явно нашите сили не са ни достигнали сме били освободени от Русия. Пък ако не са приемали чак толкова освобождението с руска помощ – могли са да се откажат от него и да поискат да си остане османската власт…А? Нали? Или нещо бъркам?

  2. Много дръзко начинание! Засягането на подобни теми, подлагащи дори на бегло съмнение безскрупулните интереси на Русия за освобождение на поробените ѝ братя славяни, е цяло харикири за вас към крайните читатели русофили. Нищо чудно, че намирам колажи на гневни почитатели на руския империализъм, че сте американски подлоги. Явно сте решили да четете историята не както дявола чете евангелието, така че предполагам и че сте готови за подобни руски дребнави атаки към вас. Поздравления и не се отказвайте!

    • Макар и Русия да ни е освободила, тя си остава нашия най-голям кошмар. А нека не сме наивници, че са ни освободили заради „братския славянски народ“ … ние в основата ни не сме славяни, колкото и да се опитватват да ни го втълпяват последните 70 години ;)
      Не знам дали БИ са повлияни от запада (САЩ) или не, но повдигат въпроси, които малко хора последните години гласно задават … а преди 89та за такива въпроси директно пращаха хора в Белене.

      • Напълно сте прав. Нужен е най-после читав прочит на историята, за да можем реално да се поучим от нея. Ако я четем, за да е изгодно на някоя от партиите или другите държави, то уроците от нея за нас българите никога няма да ни застигнат и така и ще си отидем като нация. До момента получавам информация, каквато искам от този сайт, макар и да имам леки забележки към някои технически и езикови грешки. Това е простимо разбира се като се има предвид възрастта им.
        Между другото списанието вече пристигна и мога да застана твърдо зад думите си по всяка една статия. Само за Самуил ми изглежда късо накрая и кръстословицата отзад има един дефект.
        Чакам следващия брой и се надявам да няма подобни технически грешки.

      • И до ден днешен славяните не са никакви братя, вижте катинската гора, Полша, Украйна, разпада на Чехословакия, Югославия, първата война в третата българска държава е между славяни, какви братя!!!

      • Да но през 19 в. българите искрено са се смятали за славяни, почвайки още от Паисий. Освен това и до ден-днешен говорим на славянски език!
        Това че днес ние знаем повече, не означава да се натрапваме със задна дата.

  3. България е била и е ценна територия за влияние. Когато нашата страна е вземала страната на Запада(Империята на материалното) е следвало национална катастрофа, такава, на каквато сме свидетели и днес. Много българи си задават въпроса кога ще се въздигне България. Отговорът е, когато изгрее отново свободният и силен български дух, така сигурно и така блестящо, както всеки ден виждаме изгревът от Изток, там където живее Империята на духа.

  4. Всъщност Русия лесно отстъпва от клаузите на Сан Стефанския договор защото тя е постигнала основната си цел! Основния мотив на царят да започне войната от 1878 г. е Русия да излезе от изолацията наложена и след кримската война от 1856 г. Нещо което наблюдаваме и в наши дни! След кримските събития имаме намеса в Сирия.Русия излезе от изолация,а Сирия я очаква разделение!

    • Намесата на Русия в Сирия се случи години след режисираната „Арабска пролет“ от страна на Запада. Надежда за Сирия да не последва съдбата на Либия е подкрепата от Русия, която гарантира нейният суверенитет и я предпазва от разпад и разграбване от страна на западните корпорации, които нагло демонстрираха своята алчност в разграбването на Ирак.

    • Сан стефано няма нищо общо със Сирия. Това е битка за влияние, не само руско но и турско, френско, английско, американско. Сирия е вратата към близкия изток и много стратегическа територия от която се управляват доста интереси.

    • Русия отстъпва, защото сама се е вкарала в капан, като не се съобразява с Райхщадското споразумение подписано с Австро-Унгария преди войната. Второ, Русия игнорира единственият си реален съюзник – Бисмарк, като не желае да се обвърже с него в по-тесен военен съюз, и му пречи „да опердаши повторно превантивно Франция“. Тази обида Железният Канцлер никога няма да преглътне въпреки проруските си симпатии. Бисамрк заема индеферентна позиция в спора Виена – Петербург. Това поставя русите в безизходица, въпреки че австрийското предложение е България до Вардар с излаз на Бяло море и Автономна Македония със столица Солун. Игнатиев е изкл. неподходящ за преговарящ, тъй като е панславист. След като се проваля във Виена, средите около Горчаков се решават на рискованото споразумение с Англия, което е жестоко за нас! Всъщност Бисмарк прави голяма грешка, след Берлинския конгрес той изтърва съюза на тримата императори и неговата политика на баланс между Петербург и Виена се проваля. По въпроса четете Константин Косев, много добре е обяснил ситуацията! Ако Русия беше заложила като съюзник на Германия, всичко щеше да завърши благоприятно за нас и нямаше да има никакъв конгрес, а всичко щеше да се реши в Съюза на тримата императори, Франция щеше да е отново бита и ебана, а Англия – изолирана на острова, без да може да предприеме реално нещо! Русия сама си го начука, лошото е че ни го начука и на нас!

  5. Всички вие грамотни люде разберете едно много просто нещо че трябва да съберем народа си в една обща кауза а имено да съхраним драгоценото си отечество,и да приложим закони които да са инстумент за постигането на тази кауза.Макар и сурови те да не се съобразяват с външни интереси имащи за цел да ги оспорват или променят защото всеки гледа своето неще протегне нам ръка. Бог да пази маика България и достоината и челяд.

  6. Договорът в Сан стефано е тактически ход на руската дипломация. Това не е глупост. Границите са рисувани според границите на българската православна църква, с ясното съзнание че никой няма да ги удобри. Руснаците обаче хвърлят исторически мост в съзнанието на българина че са радетели за велика България нещо което се стреми всяка една държава през 19 век. Ако погледнем исторически Сан стефано си остава мечта чак до 1944 година и българите неизменно я следват. Истината е че няма как да създадеш огромна държава на балканите от нищото. Държавата не е схема начертана на карта.
    Държавата е народ, сплотен в една кауза. Народ който заслужава свободата си!
    В никакъв случай обаче не трябва да се омаловажава героизма на руския войник, колкото и да е жертва на руските имперски интереси. Евреите нямаха държава повече от 2000 години но духа на този народ не угасна въпреки огромния исторически натиск. Бъдещето на българите днес е поставено на друга карта и тя не е Сан стефано! Проблема е че българи все повече изчезват.

    • Днес българите нямаме никакво бъдеще, вече нямаме и нация, ние сме сбор от българоговорящи индивиди, чиято основна цел е емиграцията на Запад! Това не е нация а мърша от роби, дребнави егоистични слуги. Управниците ни са същите роби, на Големия Черен Баща отвъд Голямата вода!
      Държава нямаме, икономика нямаме, и от 1989 г. насам сме в непрекъсната агония, деградация, и разпад!

      • Наполовина съм съгласен с вас. Но в основата си грешите. Българите нямаме бъдеще не защото емигрираме, ами защото са има твърде много скотове, които са съгласни с всякакъв избор на народни представители. Като не гласуваш – не избираш. Изборният кодекс вече толкова е изопачен, че ще трябват две велики народни събрания….
        Един друг прочит е, че докато има държави и граници, ще има и войни за територии. А в крайна сметка всички живеем на една планета. Държавното управление в последните 10летия се превърнало само в данъчна политика и икономическо влияние. България отдавна няма собствени икономически интереси.
        Единственото ценно, което е останало са хората (и то по-малката част) и езика.
        Не е ясно вече кои са робите – тия дето остават или онези които емигрират.
        Хората, които емигрират, по-скоро са направили своя избор за по-различна икономическа и дръжавна политика от тази на мошеници и продажници на дребно. Щото и тук на запад ги има черните овци, но тук депутатите имат и достойнство.

      • Българка държава няма след 1944г. България след тая година епокорническа маша на комунистите които и сега оправляват …мислете а не говорете глупости в стил тошовизъм

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР