кокиче_пролетПърви март е един от най – любимите празници на малки и големи. С него ние поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата.На този ден всеки се окичва не само с мартениците, които най – близките хора са му подарили, но и с усмивка и надежда за едно ново, по – добро начало. Както на всеки празник, така и днес ние от екип „Българска история“ ще се опитаме да Ви предадем празничното настроение  на този ден, докато Ви запознаваме с малко познатите древни обичаи и традиции, свързани с него.

Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ. Както вече сигурно се досещате няма как да говорим за първи март и да не споменем Баба Марта.Според народните вярвания тя е или стара и куца жена, или млада и хубава девойка, но и в двата случая олицетворява слънцето и пролетта. Тя е също и персонификация на месец март, който не случайно е наричан „женския месец“, и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях  тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя  или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

баба_мартаКакто вече сигурно сте забелязали, всички разкази са единодушни за лютото и променливо настроение на Баба Марта, което оказва влияние на времето. В миналото българите вярвали, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно за това огромна част от традициите и обичаите, свързни с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на 1-ви март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман,червени чорапи и червена зaбрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезне само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари семействата почиствали домовете си старателно. Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе  и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосконността ѝ към къщата и нейните обитатели.

Старицата имала и изисквания относно хората, които ще срещне на първи март. Тя не обичала да вижда стари жени и за това те си седяли вкъщи, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и благодарение на тях времето можело да бъде топло и слънчево. Баба Марта била изключително благоразположена към хората, които носели мартеници, откъдето идва и многовековната традиция на този ден да се окичваме с бели и червени конци.

martenica-1Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Най – често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци.  Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинноста, новото начало, а червеният  олицетворява  живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени. При изработването на мартеницата конците трябва здължително да се засукат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.

Първоначално мартеници носели само младите жени и децата, но в последствие всички започнали да си ги разменят. В миналото българите си закичвали мартеници на всички части от тялото, включително на шията и краката, като понякога това дори било свързвано със социалното положение на човека. Така например младите неомъжени девойки носели мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги закачали на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже си слагали мартеница в десния чорап.  В днешни дни най – разпространено е те да се носят на ръката под формата на гривна или закачени за някоя от дрехите.Българите вярват, че окичването с мартеница ще те предпази от зли сили и ще ти донесе дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през предстоящата година.  Също така старите българи вярвали, че в природата съществувала някаква зла сила наричана „лошотия“ , която се събуждала през пролетта и на мартеницата била приписвана магическата сила да предпазва хората от нея.

мартеницаВъпреки това мартениците се носят само за определен период от време, свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. В миналото в различните краища на България свалянето на мартениците е било свързвано с различни предсказания. Хората от Южна България, например, вярвали , че мартеницата, носена на китката трябвало да се свали, когато човек видел щъркел и ако птицата не летяла това означавало, че лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата пък се сваляла, когато се види лястовица, за да стане шията грациозна и дълга като на птица. В други краища на страната девойките поставяли мартеницата си под голям камък и така гадаели за бъдещия си съпруг. Точно след половин година те се звръщали на същото място и ако по мартеницата имало полепнали мравки техният избраник щял да бъде беден. В Пирин пък съществувало друго поверие, свързано с камъка и насекомите . Според него, ако по мартеницата имало мравки, това значело, че през годината се очаква успех в отглеждането на много кози и овце, калинките предсказвали , че човекът ще има едър рогат добитък, а паякът – отглеждане на магаре. Ако хората искали  да бъдат румени и здрави, трябвало да закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, а ако искали да избягат от всичко зло, те трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините.

В последно време около произхода на мартениците се заражда спор. Според една от версиите този амулет води началото си още от времето, когато траките са живяли по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести. Другата теория пък ни  отвежда в периода, когато хан Аспарух започва да сформира българската държава. С тази версия са свързани и три от легендите за мартеницата. Макар и сами по себе си различни, преданията се обединяват около това, че хан Аспарух получил съобщение от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец, привързан към крака на птица – сокол, гълъб или лястовица, в зависимост от историята. По време на пътя птицата се наранила и така конецът се оцветил и в червено. Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци откъдето се смята, че произлиз и съвременната традиция.

Независимо от своя произход, мартеницата остава един от най – емблематичните и обичани символи на България. Бяло – червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират. Именно за това, ние от екип „Българска история“ Ви пожелаваме честита Баба Марта и много здраве и успехи през остатъка от годината.

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР