„Поп Сокол, е мъченик на свободата, но той ще живее навеки!”

Проф. д-р Йоно Митев пише: „След Априлското въстание за него знаеше от край до край измъчената българска земя… Чуждестранните дипломати го споменаваха в докладите си и го зовяха народен мъченик”

Една от единствените запазени снимки на Поп Сокол

Никола Троянов е роден през 1824 година в Брацигово. Баща му  Апостол Троянов е майстор от известен дюлгерски род. Малко известен факт е, че брациговските майсторите са едни от най-добрите майстори в България. За всички големи и сложни постройки винаги се е разчитало на тях. Свидетелство за тяхната работа и усърдие е камбанарията в малкото  Брацигово, която е най-високата на Балканите.

Никола Троянов остава сирак, когато е едва на 5-6 години. Майка му се омъжва повторно за даскал Иван Костадинов – Казанлаклията. Вторият му баща се привързва бързо към него и го обиква като свое дете.  Никола бил възпитаван в духа на родолюбието и трудолюбието. На шест годишна възраст постъпил в килийно училище. Той се откроява като  добър и отговорен  ученик. Заедно с това  помагал в полската работа, а в свободното време играел пламенно с другите деца.

От тези му години се появило и прозвището му – Сокол (най-бързата птица в света). По-късно Никола постъпил в Кричимския манастир „Св. Богородица”. След приключване на обучението си бил ръкоположен за свещеник в брациговската църква „Св. Йоан Предтеча” през 1849 година. От тогава всички започнали да го назовават поп Сокол. Известно е, че младият свещеник, освен че обгрижвал църквата и хората, не спирал да подпомага семейството си с работа на полето. Без да иска да му се заплаща се грижел за просветата на децата и преподавал в началното и по-късно в класното училище.

На 23 ноември 1868 година Васил Левски пристигнал в къщата на Петър Джамбазов в Брацигово. Там се провело и първото събрание, свързано с организацията на Априлското въстание.  На срещата присъствали малко хора, сред които бил и поп Сокол. Заради своята мъдрост, авторитет сред хората и родолюбие поп Сокол бил избран за председател на Брациговския революционен комитет. Той бил главният прокламатор в свещеното дело да се възроди българската държава. Също така той привличал стотици хора към делото, които заклел и ръководил от началото до края. Често поп Сокол  говорил за святото дело и в църковния храм, където Левски предрешен произнасял слово пред смълчаните селяни.

Паметник на Васил Петлешков един от съратниците на Поп Сокол

Когато не е било удобно да използва църквата, Никола Троянов събирал юнаците в къщата си. Там те обсъждали предстоящата борба, организацията, въоръжението и подходите за приобщаване на нови хора.  В останалото време поп Сокол обикалял съседните села и агитирал съмишленици.  Никола Троянов – поп Сокол не пожалил и семейството си в името на свободна България. Той приобщил и собствените си дъщери, които положили клетва за вярност към отечеството. Неговите качества станали широко известни на ръководителите на ІV революционен окръг. Затова от тях дошла покана да вземе активно участие в разработването на устава, станал задължителен за всички в окръга.  Брациговските жени, тези смели дъщери на родна България, също помагали в организацията. Част от тях взели и сериозно участие в битките по време на Априлското въстание.

На 20 април 1876 година Васил Петлешков донесъл в Брацигово „Кървавото писмо”. Тази вест стигнала първо до Поп Сокол. Двамата бързо се събрали комитета и се отправили към малкото площадче в Брацигово с кладенец в средата, познат под името  „Синджирли бунар”. Въстанието е обявено! Брацигово е свободно!  Поп Сокол дава нареждане камбаните на църквата да започнат да бият – тържествено, като за Възкресение. Отецът запасал върху черното расо чифте пищови  и изтеглил от бастуна си тънка, но остра сабя,  останала в историята като „сабята на поп Сокол“.

Брацигово записало своето име като град-герой на Априлското въстание. Няма друг по-добре подготвен и ръководен комитет.  Жителите на съседните села се вливали в Брацигово, пътищата се преграждали, постовете са разпределяли. Поп Сокол бил навсякъде. Боевете започнали, башибозукът бил изненадан и  ужасен, въстаническата армия на Брацигово наброявала 1333 души, въоръжени с 1439 пищова, 867 пушки и 18 топа, подкрепени от конница, наброяваща 80 единици. Небето се раздирало от гърмежите на брациговската топовна артилерия. Цели 18 топа от черешово и брястово дърво с различни калибри започнали да обстрелват турците.

Стоил Финджеков и Атанас Узунов.Възстанници от Панагюрище. Въстановка на дървена артилерия.
Снимка 1878 година.

Поп Сокол  бил и там, на изпробването на топовната артилерия.  Брациговци убили знаменосците на башибозуците, сразили ходжата и войводата им, дори пленили конете им. Ахмед ага Барутанлията- “касапина от Батак” се опитал да преговаря с Брацигово. За него Захари Стоянов пише: „Изпратил (Ахмед ага) на 26 априлий писмо до Брацигово, в което викал при себе си някои по-първи брациговчени за спогодба. Понеже тия последните не били още изпаднали в критическо положение, отказали на агата и наместо покорни раи изпратили му един въстанически отряд да го поздрави с гърмежа на черешовите топове“. Башибозукът не спирал нападенията и непрестанно увеличавал своята численост. На 5-ти май примката около Брацигово се затегнала силно. Войводите се събират в училището и обмислят как да постъпят.

Избора на брациговчани бил лесен. В Брацигово има само свободни хора! Въстаниците взели  решение да се впуснат в безумна и самоубийствена атака срещу многочислен противник. Башибозукът, колкото и да превъзхождал числено въстаниците, бил безсилен.  Около Брацигово пристигнала и редовната турска армия, придружена от топовна артилерия и  ръководена от двама паши – Хасан и Хафуз. Турците влезли  в преговори с брациговци. В разразилите се жестоки битки славните априлци геройски удържали бойните позиции цели осемнадесет денонощия и Брацигово останало в историята на Априлското въстание като населеното място с най-добрата организация, подготовка и отбрана по време на боевете. Брацигово и неговото население е опазено чрез саможертвата на главните си апостоли и чрез платен откуп.

Поп Сокол решил да поеме цялата тежест върху себе си и предложил на Петлешков, докато има възможност и време, да бяга в гората, за да се спаси, но гордият апостол отказал категорично. Така двамата сподвижници направили последен величествен жест за спасяване на брациговци, предавайки се на врага. На 7 май поп Сокол бил заловен. Със стегнати в примки ръце и крака, завързан за два коня, влачен по улиците и бит с вериги – така бил обругаван славният българин. Цели парчета плът се отделяли от него, а след това бил откаран в затвора Татар Пазарджик, където допирали и пробождали тялото му с нажежено желязо. Това било само началото на неговите нечовешки страдания. Той  бил преместен  в най-страшния зандан – пловдивския Таш капия. Там садистичните мъчения взели връх. Турците използвали цялата налична техника за изтезания на тогавашното време: менгемета за чупене на крайници и кости, вериги за висене с главата надолу и бесене, горене с нажежено желязо и много други.

Камата и револвера на Поп Сокол

Въпреки нечуваните инквизиции, гордият брациговец не издал никого и не се признал за виновен пред турския съд, който го  съди за убийство на турци. Едва намерил сили, той промълвява: „Аз искам да умра за правото и за българския народ!” След жестоки изтезания, полумъртъв на 24 юни 1876 г., той бил обесен на моста край река Марица в Пловдив.  Турците възнамерявали да изхвърлят трупа му в реката, но поради пристигналата европейска комисия за разследване на „зверствата по време на въстанието” променили мнението си и  предали тленните му останки на неговите близки. Гледката била потресаваща. Голяма част от плътта му липсвала, белеели се натрошените му кости. До вечния му дом го изпратило цяло Брацигово и много хора от съседните села. Всеки искал да се прости със своя духовен наставник и водач в борбата. В последните минути един брациговец изрекъл над гроба му: „Никола Апостолов Троянов – поп Сокол, е мъченик на свободата, но той ще живее навеки!”

Поп Сокол е гледал и отвъд смъртта. Негова е заслугата за спасяването на въстаническото знаме на Брацигово, което скрива в църквата. С това знаме брациговци посрещат руските освободителни войски през януари 1878 година. Пред това знаме може да се поклоним и днес. Нека всеки който чете това да сведе глава и да запомни, че свободата не е даром. Поклон пред паметта на загиналите за България!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР