Почивните дни наближават, а Вие желаете да се откъснете, макар и за кратко, от динамичната обстановка на големия град. Ще Ви се обаче да не залагате на някоя от посещаваните дестинации, а да се отдадете на спокойствие и уединение. Ако тази ситуация Ви е добре позната, то значи настоящият материал е предназначен за Вас.

В България има близо 130 манастира, като вероятно малцина са онези, които са посещавали и половината от тях. Някои от светите обители са скрити във вековните гори, други се намират далеч от градовете, а трети пък просто са имали злощастната съдба да не добият популярност. Благодарение на фотографиите на Пламен Петков, Ви представяме пет от тях в настоящия материал. Още 5 от тях може да намерите в следния материал.

Араповски манастир
Араповският манастир „Света Неделя”

Араповският манастир се намира близо до сeло Златовръх, на 10 километра от град Асеновград и на 30 километра от Пловдив. Той е основан в средата на XIX век в близост до древно аязмо. Строителството на манастирския комплекс започва през 1856 година, като за целта са поканени родопски майстори от село Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). По време на Априлското въстание в Араповския манастир е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 година), обителта е опожарена от отстъпващите турски войски, но впоследствие е наново възстановена.

Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“
Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“

Земенският манастир е разположен на 600 метра надморска височина, в красива местност в полите на Конявската планина, в поречието на река Струма и в непосредствена близост до град Земен. Той е основан през XI век, а през Второто българско царство влиза в пределите на крепостта Землинград, която охранява Земенския пролом на река Струма. В историята на манастира са записани не един погром – от времето на битките на Кракра с византийците, през сръбските опустошения от 1189 година до набезите на османлиите в края на XIV век, след които обителта запустява. Единствената сграда в манастира, оцеляла от тогава е църквата, датираща от края на XI – началото на XII век.

Чекотински манастир "Св. Архангел Михаил"
Чекотинският манастир „Св. Архангел Михаил“

Чекотинският манастир е разположен по поречието на река Малък Искър, между селата Боженци и Своде, на 15 километра от град Правец. Лесно достъпен е, благодарение на намиращата се автомагистрала “Хемус”. Историята на манастира ни връща в епохата на Второто българско царство. Разрушен е след като български земи падат под османска власт, но през XVII e възстановен, като в годините на робство мястото е културно-просветен център за целия район. В манастира се съхранявало значително по количество книжовно богатство, а някои от монасите са се познавали с Васил Левски и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети.

Одранишки манастир "Св. св. Петър и Павел"
Одранишкият манастир „Св. св. Петър и Павел“

Одранишкият манастир “Св. св. Петър и Павел” e разположен в най-западната част на България, близо до село Одраница и на 25 километра от град Земен. Сегашната сграда на светата обител е построена през 2001 година на предполагаемото място, на което се е издигал старият манастир. Единственото, което е известно за него е, че е издигнат в периода XVII – XVIII век, но постепенно запада през 80-те години на XX век, преди да рухне окончателно. От него е запазена иконата на Св. Св. Петър и Павел, която в момента се помещава в Историческия музей в Перник.

 

Жабленски манастир "Св. Йоан Предтеча"
Жабленският манастир „Св. Йоан Предтеча“

Жабленският манастир е разположен под връх Курилово, в Конявска планина, на 2 километра южно от село Жабляно. До манастирa се стига лесно по черен път от самото село, като там има и жп гара. Датата на основаването на светата обител не е известна, но по време на турското робство е бил разрушен. По късно през XVIII век манастирът е възстановен и е открито килийно училище. От 1879 година до смъртта си през 1881 година игумен на манастира е видният педагог и деец на църковно-националните борби Аверкий Попстоянов.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.