Представяме ви едно от най-въздействащите стихотворения на любовна тематика в българската литература. Поводът за създаването на „Стон” (първоначалното така е озаглавено) е първата среща с Лора Каравелова на една разходка до Драгалевския манастир.

Едва след смъртта й Яворов редактира заглавието – „На Лора” и добавя мястото и датата на запознанството им.
В стихотворението любимата е придобила двойствен образ – ангелски и демоничен. Водещо е не раздвоението между вярата и безверието, а терзанията между плътската страст и духовен помисъл, между греха и изкуплението.
Творбата разкрива един от основните философски мотиви в Яворовата любовна лирика – за неосъществимото сливане на влюбените. Търсената близост с другия е сравнена с мираж, а любовта се е оказала едно болезнено изживяване.


На Лора


 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!

 

Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, – пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, –

тя – плът и призрак лек!

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.