Всички знаем за гвардейците, виждали сме ги пред Президентството, а при всяко тържествено събитие или празник маршируват на площада, но знаем ли историята и същността на Националната гвардейска част на България?

След встъпването в длъжност на Александър I Батенберг, възниква необходимостта за създаване на нова елитна войскова част, която да се грижи за безопасността на първия български княз. Така след кратко съвещание, честта пада върху Първа софийска конна сотня, която на 30 юни 1879 г. за пръв път осъществява ескорта на главнокомандващия по време на тържественото шествие из софийските улици.

Формированието има за задача да изпълнява караулна служба пред двореца, да конвоира главнокомандващия, както и да участва във всички официални церемонии. Лейбгвардейският конен ескадрон, както е първоначалното наименование на гвардията, през 1879 г. наброява 150 души. През 1903 г. ескадронът се превръща в полк, а формированието е увеличено до близо 700 души. Чак през 1942 г., по времето на цар Борис III, полкът е реорганизиран и окончателно става Гвардейски конен дивизион с личен състав от 569 гвардейци.

Любопитен факт е, че въпреки своите специфични задачи, през годините личната гвардия на княза участва в редица бойни сражения. За пръв път гвардейците взимат активно участие в обединението на Княжество България с Източна Румелия. Точно когато Съединението влиза в своята решителна фаза, офицерите от свитата на формированието убеждават Батенберг да вземе активно участие в действията.

Лейбгвардейци в София в края на XIX век.

Непосредствено след обявяване на Съединението, гвардейците потеглят към Пловдив заедно с княза. Пресичайки Балкана през връх Никола, те са първите, който преминават границата и навлизат във вече официално провъзгласената българска територия. Част от гвардията остава, за да охранява княза, а другата част от гвардейците отиват да пазят новообразуваната южна граница. Под командването на подпоручик Тодор Кабакчиев, първият български командир на формированието, гвардейската част се присъединява към множеството се насъбрали българи, пазещи браздата от нахлуване на турски войски.

С обявяването на Сръбско-българската война, Лейбгвардейският конен ескадрон, поверен на поручик Тодор Кабакчиев, заминава за Сливница. Там гвардията застрашава фланга на сръбските войски от страната на село Алдомировци, като е предприето и настъпление в обход по българския ляв фланг, но гвардейците, по редица причини, така и не влизат в Сливнишкото сражение. По-късно обаче формированието участва активно в сраженията при Драгоман и Пирот.

На 15 ноември 1885 г. българският ескадрон се изправя пред главната сръбска кавалерия. С подкрепата на 2-ри ескадрон и 1-ви конен полк,  след оспорвана битка, сърбите се обръщат в отстъпление, а българските кавалеристи предприемат офанзива. След това сражение командващият ескадрона, поручик Тодор Кабакчиев, е повишен в ротмистър (капитан). След подписване на мира със Сърбия и завръщането си в София, гвардейците участват в триумфален парад в чест на победата.

Гвардейци, наградени след Балканската война

По време на Балканската война полкът влиза в състава на 8-ма пехотна тунджанска дивизия. Първоначално формированието има охранителни и разузнавателни функции. Гвардейците настъпват в района на реките Арда и Марица, а по-късно се включват и в боевете край Одрин, когато на 28 октомври 1912 г. взимат участие в битката край село Каракасъм, а в последствие атакуват източния сектор на Одринската крепост. Гвардията първа влиза в укреплението, като пленява коменданта на крепостта Шукри паша без да даде жертва. След края на войната голяма част от гвардейците са наградени с орден за храброст.

 

Със започването на Първата световна война гвардията на княза е присъединена към Първа българска армия и заедно с Първи конен полк формират Първа конна бригада. Кавалеристите взимат участие в битките по южната и западната ни граница – атаката на Букова глава, отбраната на Клисурския пост, съвместните действия с пехотата край Враня, разузнаването и боевете край Прищина.

По-късно лейбгвардейците са прехвърлени на североизток, където се включват в бойните действия на Добруджанския фронт. Гвардейците нееднократно доказват своята храброст в битките край местността Куртбунар и героичната защита на град Добрич, като формированието дава 53 жертви за цялата война. По заповед на Главното командване на 26 септември гвардията е отзована в София, за да пази столицата от разбунтувалите се войници, взели участие във Владайското въстание.

Цар Борис III в гвардейска униформа, окичена с най-високото отличие на Царство България – орден „Св.Св. Кирил и Методий“

В началото на Втората световна война гвардейците са едни от първите, които влизат във Вардарска Македония. В периода 1941-1942 г. формированието, присъединено към Пета българска армия, се установява за кратко на гарнизон в Скопие. През есента на 1944 г., когато България влиза в борбата срещу нацистка Германия, Гвардейският конен дивизион воюва на Македонския фронт в района на Гюешево – Куманово – Крива Паланка – Скопие. През войната формированието дава само 5 убити. По-късно гвардейците са отзовани в София за изпълнение на своите обичайни функции.

През втората половина на XX век гвардейското формирование претърпява редица промени и реорганизации, но постоянно има своя представителна част за изпълнение на охранителни и церемониални функции.

Днес Националната гвардейска част е един от символите на нашата държава, заедно с химна, знамето и герба на Републиката. Гвардейците са и представителната военна единица на Българската армия. В структурата на формированието влизат Първи строеви и Втори смесен артилерийско строеви батальон, гвардейски представителен духов оркестър и представителен ансамбъл на въоръжените сили.

Освен своите специфични функции, гвардията има и своята отличителна униформа. Тя е почти непроменена от 1883 г. до днес, с малки изключения. Облеклото на гвардейците е лятно или зимно, в зависимост от сезоните. Състои се от гвардейски калпак, мундир, тъмносин панталон със сребърни кантове и черни ботуши с шпори.

Гвардейска униформа

Един от най-отличителните елементи в униформата е калпакът. Tой се състои от „Александровската” звезда, която е учредена от княз Батенберг през 1881 г. и е неизменна част от екипировката от 1883 г. Друг неизменен елемент е орловото перо, символ на храбростта на българския войник. Освен всички тези атрибути, за офицерската униформа са задължителни и гвардейската сабя и лядунка – парадна офицерска паласка за барут.

През всички години на своето съществуване гвардейската част е снабдявана с най-модерно въоръжение и снаряжение. Така гвардията окончателно става едно от най-елитните ни военни формирования, а освен това се превръща и в школа, от която излизат десетки български офицери.

Близо 137 години съществуват гвардейските ценности – вярност към родината, храброст, дълг и чест, безкористна служба и достойнство – всичко, което трябва да притежава един български войник. От началото на създаването си през 1879 г. до днес гвардейците представляват независимостта и неприкосновеността на България и нейния държавен глава, а на калпака винаги ще стои девизът на Националната гвардейска част: „За честта и славата на Родината”.

3 КОМЕНТАРИ

  1. Много посредствен текст! Освен, че явно е преписвано от някое от изданията обнародвани от НГЧ, не направен никакъв опит да се разшири изложеното с ползването и на други източници на информация. Пълно с неточности, съвременна терминология („формирование“ се повтаря едва ли не във всяко изречение!) и. в крайна сметка едно голямо НИЩО! „Българска история „, излагате се! Тъкмо започнахте да публикувате по-сериозни текстове! frown емотикона

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР