Творбата „Да бъде ден“ е първата в едноименната стихосбирка, издадена през 1922 година. Това е текст, който може да бъда определен като програмен, не толкова заради заявяването на някаква естетическа програма, а поради факта, че синтезира основните смисли, идеи и механизми на изграждане на лирическите образи в книгата. Заглавието звучи императивно и ясно откроява стремежа към промяна на несправедливо устроения Стар свят. Именно този стремеж към раждането на новото е свързан с мотива за Сътворението.

 

Да бъде ден

 

Нощта е черна и зловеща,

нощта е ледна като смърт.

В разкъсаната земна гръд

струи се бавно кръв гореща.

В димящите развалини

безокий демон на войната

развял е хищно знамената

и меч въз меч безспир звъни.

Сред мрака непрогледно гъст

стърчи злокобен силует

на някакъв грамаден кръст,

и хилядни тълпи отвред

вървят, подгонени натам

от яростта на златний бог.

И мрака става по-дълбок,

тълпите нижат се едвам.

За въздух жадни са гърдите,

очите молят светлина,

един копнеж, мечта една

гори и се топи в душите

и през сълзи и кървав гнет,

през ужаса на мрак студен

разбунен вик гърми навред:

„Да бъде ден! Да бъде ден!“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.