Непосредствено след смъртта на големия български писател Емилиян Станев на 15 март 1979г. се взема решение за изграждане на музей на твореца в гр. В.Търново. Той се намира в сърцето на старото Търново, на мястото на родната му къща, в близост до Самоводската чаршия и построения от майстор Колю Фичето хан „Хаджи Николи“,  на бившата улица „Черковна“, днес „Никола Златарски“. Административно е подчинен на Националния литературен музей в София. Изграждането му показва една нова гледна точка на авторския колектив към музейния предмет, който в случая е умело съчетан с художествения текст и други изкуства.

Търновският дом на писателя, както наричат музея, изцяло руши представата ни за типичен музей – със стъклени шкафове, битови предмети, много документи. Изпълненият художествен проект е на режисьора Въло Радев /в колектив с Иван Халачев, Константин Джидров, Николай Минчев, Скарлет Зидарова/. Музейният комплекс обхваща две сгради – една срещу друга. Архитектурният проект на къщата-музей е на арх.Христо Коев. Другата сграда е фонд към музея. В нея се съхранява архивът на Емилиян Станев, библиотеката му, лични вещи, има салон за срещи и административна част. Макар и различни, двете сгради са стилистично сходни.

Изграждането на музея е продължило цели 6 години и на 5 май 1987г. в чест на 80 годишнината от рождението на Емилиян Станев е бил открит. Изграден е със средства на бившия Окръжен съвет, подпомаган от тогавашния Комитет за култура, активно е участвала и покойната съпруга на писателя Надежда Станева, както и близки и приятели на Емилиян Станев. Творческият колектив е трябвало да се пребори с много консерватизъм, но в крайна сметка е успял да се наложи и да постигне това, което виждаме днес. Спокойно бихме могли да кажем, че изграждането на експозицията в музей „Емилиян Станев“ в гр.В.Търново промени представата за музейна експозиция у нас, след него вече е трудно да се мисли в старите шаблони.

Къщата музей на Емилиян Станев е построена на родното място на писателя, където той е живял от раждането си през 1907г. до 1922г., когато семейството му се преселва в град Елена. Нищо от автентичния й вид не е било съхранено. Днес само на първия етаж е запазено архитектурното разпределение, за да бъде отделена рождената стая на големия майстор на словото. Влизайки в дома, ни посреща символно-ритуална музика, на фона на която се вижда родословното дърво на Емилиян Станев. Откроява се мястото на Никола – Емилиян сред Хълбювския род, от който произлиза. Хората от рода – войводи, художници, писатели, актьори, обикновени люде – събират в себе си, като в умален модел на обществото, паметта на цяла една епоха.

От колажите на стените ни гледат образите на Емилияновите родители, на близките, на съгражданите му. Експозицията на първия етаж завършва с диапозитивен филм, който съдържа спомени и образи от началото на ХХ век. Образите на търговците и занаятчиите от Самоводската чаршия, фотографиите от делничния живот на хората, от войните и бедствията, сполетели страната ни и отекнали особено силно в този град, идват пред нас, сякаш да затвърдят думите на писателя, че всеки трябва да знае и почита историята си.

Емилиян Станев и пишещата му машина.

Усетили атмосферата на града, когато „за мене детсвото беше непрекъсната красота“, според Емилиян Станев, ние се изкачваме нагоре, за да видим някои от личните му вещи и запечатаните върху фотографиите мигове. Те ни разкриват личност с интереси в много области. Всяка вещ и фотография са поставени на мястото си, няма нищо излишно. Отделните посетители биха могли да открият нещо за себе си. Тук е поставена пишещата му машина „Ремингтон“, на която е писал всичките си творби, преди него ползвана от друг български писател – Светослав Минков. В нея е останал и последният лист от дневника на твореца, от който разбираме, че до края на дните си Емилиян Станев се е вълнувал от общочовешките въпроси на духа. Тук са очилата му, други лични вещи, бележник със записки от романа „Легенда за Сибин, преславския княз“.

Тук са и неговият часовник, спрял на 9.30 часа – часа на смъртта му, икона, изобразяваща празника „Благовещение“. От стената ни гледа и неговата посмъртна маска.Без да са много вещите и снимките, сякаш ни доближават до твореца, като в същото време ни казват, че никога не бихме го разбрали докрай.

Със средствата на аудиовизуална апаратура се прожектират диапозитиви от кориците на изданията на Емилиян Станев у нас и в чужбина. Те говорят за неговото възприемане по цял свят. Читателите в цяла Европа, Китай, Индия и Африка вече са се докоснали до творчество му.

На третия етаж ни посреща есенна българска гора, символично насочваща ни към една цяла група в творчеството на писателя – анималистиката и любовта му към природата. Подходящо е съчетана с ловните му пушки и рисунки на кучета.На този етаж е поставена и посмъртна отливка от ръцете на писателя. Над тях са финалните редове на романа „Антихрист“. Тези редове са обръщение към всеки човек независимо от неговата възраст, националност, от времето, в което живее: „Ето птица отлита. Къде летиш, птицо? Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро? Кой ви зове, кой ви води и накъде? Къде отиваш и ти, човече?…“

Неочаквана, а от друга страна – интересна, е срещата с колажите на този последен етаж. В тях оживяват образите на съвременни български актьори, снимали се във филми по произведения на Емилиян Станев. На видеоуредбата тук могат да се видят откъси от тези филми: „Крадецът на праскови“, „Търновската царица“…, както и документалните „Емилиян Станев – човекът“, „Из дневниците на писателя“, „Вечните ловни полета“ на режисьора Дочо Боджаков.

Така се получава едно всестранно внушение у посетителя, съчетаващо в себе си отделни страни от няколко изкуства – музика, кино, живопис, скулптура, фотография, литература.

Автор на публикацията е Радка Пенчева, която е уредник на къща-музей на Емилиян Станев. Музеят се намира във Велико Търново, на ул.“Никола Златарски“ № 20, като е отворен за посещения от вторник до събота от 09:00 до 17:00 часа.

Ако вярвате в каузата ни за достъпно и увлекателно представяне на българската история, ще се радваме да ни подкрепите чрез изпращане на дарителски SMS на номер 17777 с текст DMS BGHISTORY или като закупите образователен продукт от електронния ни магазин. Благодарим ви!

Хареса ли ви статията?

Разходка из необикновения дом на Емилиян Станев
5 от общо 3 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Предишна статия5 емблематични български моста с впечатляваща история
Следваща статияАтентатът, който постави началото на края за Стефан Стамболов
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР