Добре познат факт е, че ООН обявява 1979 година за Международна година на детето с надеждата. Тази глобална инициатива не подминава и България, въпреки че през Студената война страната да не е особено активна във външен план що се касае до провеждането на съвместни политики с държави отвъд „Желязната завеса“.

От председателя на Комитета за култура в България – Людмила Живкова, идва различна, но впоследствие работеща, идея за отбелязване на тържествената година – асамблея, в която деца от всички страни на света се събират, за да творят. Наречена е „Знаме на мира“.

Целта е да покаже, че детските души не са под властта на предразсъдъците и разделителните линии на времето. Днес от дистанцията на времето не е трудно да отсъдим, че начинанието определено постига целите си, защото добива широка популярност.

Основател на асамблеята „Знаме на мира“ е Людмила Живкова. Възгледите ѝ се считат за напредничави и до голяма степен несъвпадащи с тези на комунистическите дейци.

За домакинството на България се започва подготовка, в която са включени стотици деца и младежи, които трябвало да оставят своята следа в историята. Несъмнено в емблема на асамблеята се превръща парк-комплекса „Камбаните“, намиращ се в подножието на Витоша, в самия край на столичния булевард „Александър Малинов“ (бел. ред. – през този период булевардът носи името на Людмила Живкова и това не е случайно).

Но освен парк-комплекса, организаторите остават на всички нас и друго наследство. Една от атракциите, построена за Асамблеята, е детската железница в град Пловдив. Тя е втората такава в България. Първата е „Пионер”, построена по съветски модел през 1962 година в Кърджали.

Строежът на теснолинейната железопътна линия започва на 21 април 1979 година в долната част на Младежки хълм. Строена е от ученици и студенти със съдействието на пловдивското гражданство. Освен по повод световната асамблея, атракцията е замислена и в чест на 35-годишнината на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“.

Детските теснолинейки в СССР се строят по подобие на съществуваща в близост железница. Те използват същото оборудване, често дори такова, излязло от употреба в прототипа. Правилата за железопътната експлоатация са максимално приближени до тези на нормалните железници. Имат своя железопътна инфраструктура и се използват за провеждане на открити уроци.

Пловдивската железница не прави изключение. Релсите са от железопътната линия Кочериново – Рилски манастир, върху които и днес може да се прочете надписа 1923 година. Междурелсието, на което са поставени, е 600 мм. Вагоните от Кочериново също са докарани в Пловдив. Трасето е създадено за 156 дни. Забележително е, че въпреки мащабните строителни работи, не е отсечено нито едно дърво от природната забележителност. Общата стойност на релсите и прилежащата инфраструктура е 270 000 лв.

Теснолинейката е открита под името Пионерска железница „Знаме на мира“ на 23 септември 1979 година. Атракция е както за децата, така и за техните родители, за жителите на града и посетителите му. Хиляди деца от Пловдив и околността я посещават и запазват за цял живот спомена за първото си качване на влак именно в Младежки хълм. Детското влакче обикаля парка до 90-те години, когато железницата е запусната и затворена.

Един от първите билети за детската железница

През 2004 година се заражда идеята за възобновяване на това емблематично за Пловдив място. Тя е осъществена и на 22 септември 2007 година, точно 28 години след първото и откриване, железницата отваря врати с нов облик. Влакчето, съставено от локомотив и три вагона, преминава през седем съоръжения. Приключението започва от гара „Пионер“ в долната част на тепето, която е оборудвана с перон, два коловоза и светофар. Продължава да се вие нагоре, като минава през мост, построен над пешеходна алея, железопътен прелез с бариери и 50 метров тунел. След това идва ред на най-обичаната от малчуганите част – естакада дълга 125 метра във формата на цифрата 6.

Малкото шарено влакче минава през спирка „Снежанка”, за да стигне до крайната дестинация – гара „Панорама”. Там се полага кратка почивка за всички пътници, през която могат да се насладят на прекрасната гледка към града. След като извършва кратка маневра, теснолинейката се връща по познатия маршрут до гара „Пионер”, където чудното пътешествие приключва.

През 2013 година железницата претърпява ремонт, след който гарата и заобикалящите я площадки са изцяло ремонтирани. От тогава насам атракционът е достъпен и за деца с увреждания, благодарение на поставената на гара „Пионер” рампа.

Днес влакчето е с капацитет 50 места. Със максимална скорост от 8,5 км/час, то изминава трасе от около 2 км. Прави по 6 курса на ден, като цената на билета за малки и големи е само 1 лев. Най-хубавата част е, че по време на цялото пътуване, което продължава около 25 минути, купетата са озвучени от любими детски песни. Детска железница „Знаме на мира“ създава спомени за цял живот от първия допир с локомотива.

Работни дни: сряда – неделя (включително)
Зимно разписание на влаковете /16 октомври – 31 март/:
10:30, 11:30, 12:15, 14:30, 15:30, 16:30
Лятно разписание на влаковете /1 април – 15 октомври/:
10:30, 11:30, 12:15, 15:30, 16:30, 17:30
Резервации на телефон: 0878 924 420
Цена на билета за всички възрасти: 1 лв.
(Деца до 10 години пътуват задължително с придружител)

Ако вярвате в каузата ни за достъпно и увлекателно представяне на българската история, ще се радваме да ни подкрепите чрез изпращане на дарителски SMS на номер 17777 с текст DMS BGHISTORY или като закупите образователен продукт от електронния ни магазин. Благодарим ви!

Хареса ли ви статията?

Как Пловдив се сдоби с детска железница
4.5 от общо 18 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Предишна статияИсторическите 5: Ники Кънчев
Следваща статияАлеко Константинов за изборите
Георгия Кинева
Георгия Кинева е родена в Хасково и е единадесетокласничка в ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров” с профил английски с испански език. Обича да запълва времето си, четейки за историята на страната ни, като най- голям интерес за нея представляват непознатите за широката публика личности и събития. В търсенето им, често пътува и преоткрива кътчета от Родината. Стажант в "Българска история" от октомври 2016 година.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР