Пеньо Атанасов Колев, познат още като Пеньо Бомбето, е човекът със заслуга Паметникът на свободата на връх Свети Никола (публично популярен като Шипка) да съществува такъв, какъвто го познаваме днес.Главният герой на този разказ е роден на 2 юни 1902 година в село Дралфа, Търговищко. След завършването на III прогимназиален клас в село Кръшно той започва да помага на...
Българските илюзионисти през годините са си изградили заслужено реноме и техните умения са международно признати. Астор и Орфи обаче имат своите предходници, които още в периода на Царство България прославят името на страната зад граница. Става въпрос за Ник Дим Кос и Мистер Сенко. Никола Димитров Коцев, както е името на първия ни прочут маг, е роден на 15 ноември...
На 1 март 1941 година Царство България официално влиза във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Вследствие на този съдбоносен избор страната ни става съюзник на Хитлеристка Германия в една от най-опустошителните, жестоки и безчовечни войни, които светът познава. На 13 декември същата година Царство България, солидарно с Германия и останалите си съюзници, обявява война на САЩ...
Годините след 9 септември 1944 година се оказват преломни за българската интелигенция, голяма част от която бива елиминирана от обществения живот, а някои нейни представители биват преследвани от новия режим. Сред стотиците жертви в новата политическа обстановка е и един от водещите журналисти и общественици на Варна - Александър Бегажев. Макар и да е роден в Горна Джумая (днес Благоевград)...
Без никакво съмнение Стефан Данаилов е едно от най-значимите имена в историята на българското кино. Неговата популярност излиза извън границите на страната още в социалистическата епоха, а международната критика му дава ласкави оценки. Предлагаме ви откъс от профила за Ламбо, публикуван в съветското периодично издание „Актьори на чуждестранното кино“ през 1971 година. Някои от нюансите в статията са издържани...
Трудно в българската литература и художествено изкуство може да се намери фигура, подобна на Райко Алексиев. Писател и карикатурист, той е известен на читателите на вестник „Щурец“ с псевдонима Фра Дяволо, но освен него използва още цели 22 творчески имена. Той е едва 20-годишен, когато през 1913 година негов пейзаж е включен в Изложбата на младите и бива харесан от...
Всички интервюта в българските вестници, както и сборника „Пет минути с Петър Увалиев: радиобеседи.” са свидетелство за неговата огромна любов към родината, за болките и за разочарованията.
„Честните хора и златните монети си приличат по това, че в смутни времена и едните и другите изчезват.“
Кръстьо Сарафов е един от най-бележитите български актьори. Дългата му кариера повлиява десетки и стотици артистични кариери, неслучайно и академията ни за театрално изкуство носи неговото име. Пътят към славата на Кръстьо обаче е осеян с трудности. Той е брат на големия водач на македонските българи Борис Сарафов. Родом от село Либяхово, Неврокопско, двамата братя се обичат и подкрепят, макар...
„Почнеш ли много да пишеш и да обясняваш изкуството, то изчезва изведнъж, като лятна мъглица над чамовете. Изкуството или го има, или го няма...” Наум Хаджимладенов В ранната самоковска утрин изпълнена с прохлада, Наум Хаджимладенов става от сън. След като изпуши сутришната си цигара и закуси започва да рисува. Изпълва белите листове с най-различни герои, от Античността, Средновековието, Ренесанса, митологията, българската...
Бистра Винарова живее десет години след смъртта на съпруга си. Всяка привечер тя сяда срещу портрета на Симеон Радев, до който стоят томовете „Строители на съвременна България”, и тихо очаква да чуе стъпките му.
В спомените си по-късно Янко Маринов ще напише: „От този ден аз повече в църквата не влязох, а от клуба на комунистите не излязох.”