В тази статия ще разгледаме няколко любопитни предания от Осиково, селище на границата между Родопите и Пирин, известни още със своята мистика.
Ще разгледаме няколко любопитни предания от Осиково, селище на границата между Родопите и Пирин, известни още от дълбока древност със своята мистика.
Знаете ли, че старото българско име на януари е Голям Сечко? Името се свързва с големия студ през този месец, който прекъсва земеделската дейност.
Коледуването е един от традиционните български обичаи, характерен с празнично облекло, украсени калпаци и коледарски песни.
И до днес всеки, който посети езерото остава запленен от красотата на езерото, точно както художниците някога.
Тевно езеро се намира в Пирин на цели 2512 м н.в. За него има различни легенди, които разказват за появата на името му.
Опознай родината си, за да я обикнеш” е казал Щастливеца за нашата мила страна.
Още от борбите за освобождение, през войните за национално обединение, та чак до ужаса на Втората световна война, българският войник непоколебимо е влизал в боя с песента и вика „Ура” на уста, готов да пожертва живота си. Самият текст на „Шуми Марица“ е изключително въздействащ и дава ясна представа за отличителните белези на онези години, като успява едновременно да възпее трагизма...
Традиционната българска носия присъства неотменно в живота на българина – в ежедневния и в празничния бит. Тя е преди всичко дело на домашното производство – на женския усет и творчество. Още в най-ранна детска възраст, малкото момиче започва се учи да шие, преде и тъче, за да подготви сама чеиза за сватбата си. В България има обособени 7 фолклорни области,...
Замисляли ли сте се кои са първите популярни изпълнители на български народни песни след Освобождението в България? Кои са сред първите гласове, звучащи в ефира на Българското национално радио? Несъмнено ще откриете имената на изпълнителят от Северняшката фолклорна област – Борис Машалов; певицата от Тракия – Атанаска Тодорова и разбира се славея на шопската и трънска песен – Гюрга...
За живота на българите през Възраждането, а и след Освобождението, могат да се намерят достатъчен брой данни, които да ни помогнат да си представим всекидневния им живот. Ситуацията през  XV – XVII век е коренно различна, като до днес са достигнали оскъден брой източници, предимно на чужди дипломати или пътешественици, които обаче разкриват целия нашенски колорит по един неподражаем...
Не знаем истината за Авитохол и легендарния български родоначалник. И може никога да не я разберем.