Прошек – чешката фамилия, която се посвети на България

0
492

Не са много чужденците, които оставят ярка следа в българската история. Такива са братя Прошек, въпреки че е по-точно да се говори за фамилията Прошек.

Още през 1871 г. в българските земи пристига Иржи Прошек. Този 23-годишен младеж работи като инженер в компанията „Източни железници”, експлоатираща железопътни линии в европейската част на Османската империя. Важна част от живота на Иржи Прошек е запознанството му с Васил Левски. Младият чех е запленен от национално-освободителните борби на българския народ. За това допринася и фактът, че чехите също нямат своя държава в този момент.

През 1876 г. Прошек на­пус­ка служба­та в жп-ком­па­ни­я­та и ка­то ко­рес­пон­дент на ев­ро­пейс­ки­ вес­т­ни­ци за­поз­на­ва об­щес­т­ве­ност­та с последствията от Ап­рил­с­ко­то въс­та­ние. По време на Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на Иржи Прошек, с риск на живота си, де­мон­ти­ра жп рел­си край Одрин, с ко­е­то забавя пре­ми­на­ва­не­то на турските во­ен­ни ешело­ни за Шипка.  Заради действията си, той е осъден на смърт, но ус­пя­ва да из­бя­га в Бу­ку­рещ, къ­де­то ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на рус­ка служ­ба. Деийствията му са високо оценени и той е награден лично от ген. Ми­ха­ил Ско­бе­лев от име­то на руския им­пе­ра­тор Алек­сан­дър II.

След Освобождението на България Иржи Прошек се установява в София и е първият стенограф  на Народното събрание. Той е основател и член на “Славянска беседа” в София.

По това време в България се появява една голяма чешка колония, която допринася за приобщаване на българите към европейските културни ценности. Сред нея изпъкват Константин Иречек, Ян Мърквичка, Антон Безеншек, братята Шкорпил. Освен това, като специалисти в своите области те работят за просперитета на новоосвободената българска държава.

Веднага след Освобождението на България в нея идва и вторият брат – Теодор Прошек. За отношението на двамата към втората им родина свидетелства фактът, че променят личните си имена и приемат  български –  Теодор  се прекръщава на  Богдан, а  Иржи – на Георги. През 1879 г. двамата основават първата печатница в София – „Придворната пе­чатница“, издавала в началото всички вестници, включително „Държа­вен вестник“, както и бланки и формуляри за двореца, министерствата и всички държавни учреждения.

През 1884 г. двамата чехи построяват прочутата пивоварна „Братя Прошекови”. Бирената фабрика започва да работи през 1885 г. и скоро получава почетната титла „придворен доставчик” на „Прошеково пиво”. Пивоварната е и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор. Георги и Богдан правят и собствена бирария, легендарно известна с името си „Дълбок зимник“ и с високото качество на предлаганата продукцията.

Двамата братя не се занимават само с бизнес. Те основават Инженерно-архитектурното дружество в София и по тяхна инициатива в България идват техни братовчеди. Архитект Йозеф Прошек се изявява като един от първите урбанисти на София, а Вацлав Прошек участва в строежа на тогавашната софийска жп гара. Тя е строена между 1882 и 1888 г., на около километър от града, и за времето си е най-внушителната гара не само в България, но и на Балканите.

Георги Прошек и Йозеф  Прошек участват в изготвянето през 1880 г. на първия градоустройствен план на младата столица, с който се цели тя да придобие европейски облик. Той дори се е наричал „Прошеков план”, а след приемането му от българския княз – е известен като „Батенбергов план”. Планът утвърждава сегашната кръгова система на централните столични булеварди.

София се развива и започва да да се превръща в красив и модерен град. Два от символите на столицата стават факт до голяма степен благодарение на братята Прошек. Вацлав Прошек, заедно с братята  Георги и Богдан, са инициатори на построяването на известния „Лъвов мост”. Той е издигнат през 1889 г. над Владайската река на мястото на популярния до Освобождението Шарен мост, наричан така, защото е бил боядисан на жълти и  червени ивици. Новият мост е украсен с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те символизират обесените на това място преди Освобождението четирима български патриоти. Мостът е само част от замисления по-мащабен урбанистичен ансамбъл, който е реализиран частично едва в наши дни.

Братята Георги и Богдан Прошек участват в изграждането и на друг символен за столицата обект. Те, заедно с архитект Вацлав Прошек и с главният архитект на София Антонин  Колар, също чех, проектират и построяват над Перловската река „Орлов мост”. Той е построен през 1891 година, като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати завръщащите се затворници от Диарбекир. Металните парапети и орлите са поръчани на специалисти от Виена, а лично Георги Прошек ги донася в София.

Следващото дело на братята показва, че те действително гледат на България като на своя втора родина. По тяхна идея в София е издигнат и паметникът на Апостола на Свободата Васил Левски. Изработен е по проект на чешкия архитект Антонин Колар и представлява висока 13 метра гранитна колона.

Ка­то връх на  стро­и­тел­ната и предприемаческа дей­ност на братя Прошек се смята  стро­е­жът  на  приста­ни­ще­то в град Вар­на. Поради характерните за района свлачища, построеното с много усилия търпи тежки поражения. Георги Прошек не може да го понесе и получава инфаркт. Той умира през 1905 г. в София, на 58 години. Само един  месец по-късно,  от мъка  по  брат си,  умира по-малкият Богдан, едва достигнал 47-годишна възраст. Погребани са един до друг в Централните католически гробища в София.

Делото на братя Прошек остава и до днес дълбоки следи в историята на България и по-специално – на София.  Двамата доказват, че когато човек живее и работи с желание и вдъхновение, а и притежава необходимите качества и познания, той е обречен на успех, независимо от пречките.

Ако вярвате в каузата ни за достъпно и увлекателно представяне на българската история, ще се радваме да ни подкрепите чрез изпращане на дарителски SMS на номер 17777 с текст DMS BGHISTORY или като закупите образователен продукт от електронния ни магазин. Благодарим ви!

Хареса ли ви статията?

Прошек – чешката фамилия, която се посвети на България
4.7 от общо 7 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Предишна статияНевъзможната българска любов на Ататюрк
Следваща статияБръшлян – красивата китка в сърцето на Странджa
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР