Ще ви представим три паметника, разположени в столицата и свързани със събитията и участниците в Руско-турската война от 1877 – 1878 г и степенувани не според важността си, а според годините в които са открити.

Докторският паметник
Докторският паметник

Първият от тези паметници е Докторският паметник, който се намира в централната част на София. Изграден е през 1883 – 1884 г. по проект на руския архитект от чешки произход Антоний Осипович Томишко в памет на загиналите във войната медицински работници, повечето от които работили в мисията на руския Червен кръст и паднали в сраженията при Плевен, Пловдив, Мечка и на връх Шипка. Върху каменните блокове са издълбани имената на 529 медици отдали живота си в боевете. В оригиналния си вид паметникът има 8 бронзови венци с диаметър около 80 см, закрепени вертикално, по два в краищата на всяка от стените на постамента.

Биографията на Антоний Томишко е впечатляваща. Той е роден в Пардубице, Чехия. Попаднал в Русия през 1870 г., той постъпва в Петербургската художествена академия, завършва я с отличие и стипендия. Следва бляскава кариера – през 1879 г. получава званието “академичен архитект”, а година по-късно става професор. От учебната 1897 – 1898 г. е ректор на Висшето художествено училище. Първата половина на 80-те години съвпада с най-интензивния период от творческия му живот, когато проектира редица представителни обекти и участва в отговорни конкурси. Два от тези конкурса са за обекти в България: проекта за паметник  на руските медицински работници, загинали в освободителната война в София и храм-паметника в памет на загиналите в боевете на връх Шипка бойци и родолюбци.

Вторият монумент, на който искам да спра вниманието ви е паметникът на царя-освободител, дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки. Издигнат като израз на признателността на българския към руския народ в лицето на руския император Александър II, той се превръща в един от символите на българската свобода. Идеята за построяването му е предложена през декември 1892 г., за председател на организационния комитет е избран Стоян Заимов, а за почетен председател – княз Фердинанд I, който прави и първата дарителска вноска. Изграждането му започва през 1901 г., а 6 години по-късно, на 30 август 1907 г. е официалното му откриване. На освещаването присъстват участници във войната, князът със синовете си, великият княз Владимир Александрович, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург, ген. Паренсов и самият Арнолдо Дзоки.

паметник на "Цар Освободител" източник:stara-sofia.com
паметник на „Цар Освободител“ източник:stara-sofia.com

Прочутият италиански скулптор е роден през 1862 г. във Флоренция. По-известни негови произведения са статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на свети Франциск Асизки в Кайро. В България, монументалната конна статуя на цар Освободител в София сътворява след спечелен конкурс. Автор е и на бронзови скулптурни творби-паметници в Севлиево (1894 г.), Русе (1908 г.), Ловеч, Оряхово и Дряновския манастир и скулптурен фонтан в Пловдив. В този списък неминеумо прави впечатление това, че много от изброените произведения са паметници на пионери и революционери от различни сфери от живота.

В проекта за изграждане на монумента “Цар Освободител” участва също така и българинът архитект Христо Станишев. Той е роден през 1863 година в град Кукуш, Османската империя. През 1880 г. постъпва в Класическата гимназия в София, която завършва пет години по-късно, след което заминава за Белгия, за да следва инженерство в Гентския университет. На 27 септември 1889 г. се дипломира като първенец на випуска и след завръщането си в България се занимава със строителство на пътища, мостове, ж.п. линии, водопроводи и сгради. Неговите строежи и досега се издигат, пръснати из цялата страна. Обекти, издигнати по негови проекти и под негово ръководство, са: постаментът на паметника „Цар Освободител“, инженерните работи до цокъл на църквата „Свети Александър Невски“, северното крило с колонадите на Народното събрание, възстановяването на църквата „Свети Крал“ (“Света Неделя”) в София и на Народния театър. Той е автор на книгата „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.“

Не на последно място в този списък е паметникът на Незнайния войн. Идеята за построявянето му се заражда още след края на Първата световна война, като целта му е да се намери най-впечатляващия начин за отдаване почит на хилядите загинали за Родината ни българи и чужденци. През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов, прочут български скулптор в Рим. Впечатлен от работата му в Париж и от натрупания европейски опит, Стамболийски го кани да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го министър-председателят.  Проектът за паметника на Незнайния войн е разработен през 1933 г. и представлява символът на България – лъвът, като скулпторът избира млад и силен, полегнал лъв, символизиращ обновената държава и несломимия дух на народа.

 Паметника на незнайния воин в София източник:bulgariatravel.org
Паметникът на незнайния воин в София източник:bulgariatravel.org

През Втората световна война част от паметника е унищожена и поради това през 1980 г. се налага изработката на нов проект и паметник. За местоположението му е избрана южната страна на църквата „Света София“, а откриването му е на 22 септември 1981 г. по време на тържествата по случай 1300 годишнината от основаването на българската държава. Художественият образ на паметника е едновременно скромен и величествено-тържествен с топлината на вечния огън, лавровите венци от бронз и гравирания текст от стихотворението на Ив. Вазов „Новото гробище на Сливница“. В центъра му е разположен голям саркофаг с урни пръст от бойните полета от четирите крайща на България. Вляво е поставена фигурата на лъва на Андрей Николов. Пред паметника се извършват тържествени граждански и военни церемонии.

Паметните места свързани с трети март, както в столицата, така и в другите български градове са много повече, но тези три паметника характеризират по най-изразителен начин чувството на благодарност към медиците, пожертвали живота си, за да спасят другиго, помощта на руския народ и на техния цар и на всички знайни и незнайни войни, оставили завинаги костите си в България.

Ако вярвате в каузата ни за достъпно и увлекателно представяне на българската история, ще се радваме да ни подкрепите чрез изпращане на дарителски SMS на номер 17777 с текст DMS BGHISTORY или като закупите образователен продукт от електронния ни магазин. Благодарим ви!

Хареса ли ви статията?

3 март и паметните места в София
5 от общо 11 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Предишна статияНа този ден: 16 март
Следваща статияНа този ден: 18 март
Магдалена Джунова
Магдалена Джунова е студентка в специалност “Педагогика на обучението по история и философия” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. На 22 години, възпитаничка на Гимназия с изучаване на чужди езици “Сесар Вайехо”. Проявява интерес към политиката и международните отношения в новата и съвременната история. Силно се вълнува от следосвобожденската история на България и личностите на българското Възраждане.

1 коментар

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР