Въстанието на Асен и Петър и последвалото им управление

Втора Българска империя

В началото на 80-те години на XIIв. Византия постепенно загубила властта си на север от Стара планина. Непрекъснатите нашествия на варварските народи на юг от Дунав принудили българското население да се защитава само. Така то постепенно свикнало да носи оръжие, въпреки че било под властта на императора. В тази атмосфера като лидери на недоволните българи се откроили двама братя – Белгун-Асен и Теодор. Те били родом от град Търново като за произхода им и до днес се водят спорове. В науката са изказани няколко основни теории. Едната е, че те били от кумански произход, като в нейна защита се изтъква факта, че през цялото управление на Асеневци куманите са били верен съюзник на българите и са воювали рамо до рамо с българските войски. Освен това имената Белгун и Асен са с тюркски произход. Според друга теория, главно защитавана от румънски учени през XX век, Белгун-Асен и Теодор са власи, тъй като изворите от онова време те са наричани точно така. Тази теория едва ли обаче трябва да се взема насериозно, тъй като е доказано, че през XI и XII век византийските хронисти са наричали власи скотовъдците, обитаващи планинските райони на Балканите, като това основно били българи. В последно време все по-популярна става теорията издигната от професор Василка Тъпкова-Заимова, според която произходът на братята е от т. нар. миксобарбари – т.е че в жилите им тече смесена кръв, в резултат на множеството варварски нашествия в българските земи и промяната на демографския фонд.

Докато за произхода на братята се водят спорове, то тяхното самосъзнание не е поставяно под съмнение. Доказателства за тяхното българско съзнание са фактите, че в печатите на царете от Второто българско царство се чете „цар на българите”. Освен това Теодор приема името Петър след като се обявява за цар на България, след което се насочва и към старата столица Преслав, като всичко това показва приемствеността на първите Асеневци с Първата българска държава.

Белгун-Асен и Теодор внимателно следели ситуацията на целия полуостров и си направили правилния извод, че след загубите на Византия от сърби и маджари, както и норманите, империята далеч не е в най-доброто си състояние и че точно сега е моментът българите да се вдигнат и да потърсят освобождението си. Оставало само да се изчака удобен повод за това. Той не закъснял и през 1185 година братята отишли при император Исак II Ангел с искане да бъдат включени в прониарските списъци и освен това да им бъде дадена земя около Търново. Императорът обаче отказал тези искания, което било достатъчно чашата на търпение на българите да прелее окончателно, след като преди това Исак II бил вдигнал за пореден път данъците. Причината била сватбата му с унгарската императрица Маргарита, като за да намери нужните пари той измислил нов данък, засягащ предимно българското население около Стара планина, тъй като според него гражданите на империята трябвало да предадат още животни, а именно българите се занимавали основно със скотовъдство. Когато братята се върнали в Търново, те се възползвали отлично от силната религиозност на българите и недоволството им от данъците. Въстанието било обявено през 1185 година в Търново, при освещаването на храна на свети Димитър. За случая в града се били събрали много хора, включително и от други населени места. Пред всички тях Асен и Теодор обявили началото на въстанието, като Теодор приел името Петър и бил обявен за цар на българите. По този начин братята за пореден път показали българското си самосъзнание както и възстановили държавната традиция. Допълнителен стимул за въстаниците се оказала и иконата на свети Димитър, която Асен и Петък им показали. Това накарало българите да повярват, че светецът-покровител на Солун е загърбил византийците и че това е сигурен знак за победата на българите.

църква св. димитър

Църквата „Св. Димитър“

Окрилените български  войски, предвождани лично от Асен и Петър напредвали бързо. Първо се насочили към Преслав, като  по този начин за пореден път доказали приемствеността си с Първото българско царство. След превземането на Преслав Асен и Петър насочили военните действия на юг от Стара планина. Чак тогава византийският император Исак II Ангел реагирал, организирайки три военни похода срещу въстаниците. Първият бил воден от севастократор Йоан и започнал през 1186 година. Този поход обаче не бил успешен, тъй като севастократорът бил заподозрян в преврат и върнат обратно. Следващият бил воден от кесаря Йоан Кантакузин и при него се стигнало до военни действия. За нещастие на византийците обаче Асен и Петър разбили тяхната войска. Тогава императорът изпратил срещу българите Алексей Врана – човекът, който се прочул с победата си над норманите. Талантливият пълководец обаче, като видял силната войска, която му била поверена, решил да се насочи към Константинопол и да организира преврат срещу императора, който обаче се оказа неуспешен. След тези неуспехи срещу българите лично Исак II Ангел решил да тръгне срещу тях. Това се случило през 1186 година, като резултатът от похода бил че Асен и Петър се оттеглили отвъд Дунав, като има две теории за причините,  продиктували тези техни действия. Според едната те се скарали, като Петър предпочел да приеме властта на императора, а Асен бил непримирим противник на каквато и да е зависимост от Константинопол. Според друга теория това било само привидно бягство, целящо да заблуди империята. Каквато и да била причината обаче скоро двамата се завърнали на бойното поле и с помощта на куманите повторно освободили Северна България. След това с подкрепата на Добромир Хриз значително разширили фронта на военните действия. Братята се насочили към Тракия, а Хриз към Македония. Това позволило на българите да държат императора постоянно под напрежение, което го накарало през 1187 година да организира голям поход срещу Асен и Петър. Исак II Ангел първо преминал през Средец, където и зимувал с войската си. Предполага се, че през това време успял да върне и мощите на св. Иван Рилски в града, след което се насочил към Мизия. Първата цел на атаката му било превземането на важната крепост Ловеч. Обсадата обаче не протекла според очакванията на василевса и след няколко месечни боеве византийците така и не успели да я превземат. Това ги принудило да подпишат примирие с българите, останало в историята като Ловешкото примирие. Според него империята признавала властта на българите върху земите на север от Стара планина, като в замяна на това по-малкият брат на Асен и Петър – Йоаница (известен с името Калоян) бил изпратен за заложник в Константинопол.царевец

Така, възползвайки се отлично от слабостите на Византия в края на XII век, от номиналната и власт на север от Стара планина, от военния талант на Асен и помощта на куманите, българите успели да извоюват така желаната свобода. Братята Асен и Петър започнали да управляват заедно, като по този начин се установило двувластие в България. Асен отговарял най-вече за военните действия на българите, тъй като бил значително по-енергичен и по-добър пълководец от брат си. Именно заради това Петър се оттеглил в Преслав, като точната година не е известна. Според някои това се случило през  1187-88 или през 1190-1191. Мястото където се оттеглил останало в историята известно с името „Петрова земя”. Основните цели на братята били да обединят всички българи, населяващи Балканския полуостров, както и да получат официално признание за царските си титли и спечелване на църковна независимост.

През 1187 година една от целите била изпълнена, като гръцки свещеници били принудени да признаят Василий за български архиепоскоп. За да изпълнят другата си цел обаче – признаването на царската титла, двамата братя се обърнали към един от водачите на Третия кръстоносен поход, който в този момент преминавал през Балканите – Фридрих I Барбароса. През 1189 година той достигнал стените на Ниш, от което българите се възползвали и лично цар Петър отишъл да преговаря с Фридрих I. Подобни действия предприели и сърбите. Исканията на цар Петър били царската титла да бъде официално призната, в замяна на което българите предложили военна помощ на кръстоносците срещу Византия. Барбароса обаче нямал желание да влиза в допълнителен конфликт с империята, а предпочитал просто да премине без повече усложнения през територията й и логично отхвърлил предложението на българите.

Византийците следели внимателно тези действия на България, като в крайна сметка решили да организират голям поход срещу новоосвободилата се държава. Така през 1190 година, предвождана лично от Исак II Ангел, голяма византийска войска се насочила към Търново. Столицата била обсадена, но за изненада на императора Асен и Петър не били в нея. Тогава в лагера на византийците пристигнал пратеник, който съобщил на императора, че българите, заедно със значителен брой кумани напредвали от север. Това изплашило Исак II и той веднага снел обсадата и се насочил към старопланинските проходи, за да се върне в Константинопол.  Точно там обаче – в Тревненския проход, българите били устроили засада на ромеите и в последвалото сражение разбили напълно византийската войска, като самият Исак II Ангел едва се спасил. Тези драматични събития се разиграли през 1190 година.  Те позволили на Асен и Петър да разгърнат мощна офанзива срещу Византия. Междувременно най-малкият брат  – Йоаница успял да избяга от Константинопол, най-вероятно около 1190 година. Под отличното командване на Асен в следващите няколко години последвателно паднали няколко много важни византийски крепости, като Средец (1194 година), а българите разбили за пореден път византийците край Аркадиопол през 1194 година и Сяр през 1196 година, което идвало да покаже, че ромеите много трудно ще спрат устремения народ. Разбирайки че сам няма да се справи с българската опасност, Исак II Ангел решил да сключи съюз с унгарския крал. Асен обаче разбрал за тези намерения на империята и разбил унгарците, като по този начин върнал и Белгад и Браничево в пределите на България.

Успешните външнополитически действия на Асен обаче не попречили на болярската опозиция да заговорничи срещу него. Предполага се, че подтикван от Византия боляринът Иванко убил цар Асен, целейки след това той да поеме властта. Това обаче не се получило, тъй като бързо след убийството на цар Асен, брат му Петър завзел властта и не оставил шанс на Иванко да седне на престола.  Тези събития се случили през 1196 година, но цар Петър успял да остане на власт само една година и през 1197 година и той станал жертва на болярски заговор. Така през 1197 година на българския престол се възкачил най-малкият от тримата братя – Калоян (1197-1207).

Успешното въстание и последвалото добро управление на първите двама Асеневци върнало България на политическата карта на Европа. Последвалите     победни битки на българската войска започнали да изпълняват една от основните цели на Асен и Петър – обединение на всички българи, населяващи Балканите. Успешната им политика била продължена и от по-малкият им брат Калоян.