Полковник Владимир Серафимов – освободителят на Родопите


  На 12 август 1860 година се ражда един от многото незаслужено забравени герои на България – полковник Владимир Серафимов. Ако някога минавате покрай Смолян е много вероятно да видите паметника на полковника или да видите някоя табела, оказваща, че в близост до града се намира село, наречено Полковник Серафимово. За жалост днес, 153 години след раждането на този българин, само това малко селце и паметниците в Смолян, Рудозем, в родното му село и този на 21-ви Средногорски полк на връх Средногорец ни напомнят за подвига на този човек. А това което е направил е наистина голямо и заслужава да се знае от всеки българин. Убедете се сами…

Владимир Серафимов заедно със семейството си

Владимир Серафимов е роден в село Свежен (тогава Аджар) на 12 август 1860 година. Фактът, че баща му е местен даскал спомага за доброто образование, което получава детето. След като завършва местното училище, заминава за Измир, където учи търговия в местната гимназия. След края на Руско-турската война Серафимов се завръща в България и за кратко време работи в адвокатската кантора на брат си Константин в София. През цялото това време обаче той не крие, че военното дело го влече и логично Владимир Серафимов завършва Военното училище в София. За показаните отлични знания и умения той е награден със сребърна казашка сабя, с която не се разделя до края на живота си. Днес сабята може да бъде видяна в Регионалния исторически музей в град Смолян. По време на Сръбско-българската война, Серафимов се показва като талантлив командир, за което е награден с орден „За храброст“ IV степен. Следват 27 години военна кариера в редовете на българската армия, преди да дойде Балканската война, която завинаги сакрализира образа на полковник Серафимов.

Родната къща на Владимир Серафимов в село Свежен.

Годината е 1912. Българският народ празнува започването на Балканската война, която трябва да осъществи така жадувания блян – национално обединение. Доброволци от всяко кътче на България се стичат, за да станат част от войската, която трябва да осъществи този блян. Същото се случва и в Средногорието, където след обявяването на мобилизацията, формирания още на 19 януари 1889 година 21-ви Средногорски полк бързо нараства от две в четири дружини. За негов командир е определен полковник Владимир Серафимов. Задачата, която е поставена пред полка е да пробият турските части в Родопите, след което да настъпят към Егейско море до пълния крах на противника. Вестта за началото на войната заварва полка до град Чепеларе, след което след пламенна реч на командира войниците потеглят в определените им направления. Военните действия се оказват изключително успешни и българите бързо овладяват Смолян, Райково, Устово (днес квартали на град Смолян) и редица други по-малки селища в Родопите. След близо 10-дневни боеве, в които турците губят всички тези важни селища, те решават да предприемат обходен маньовър от Рудозем към Устово и да влязат в голям, решителен бой с българите. В този момент българското командване преценява, че частите на полковник Серафимов ще е най-правилно да се оттеглят от освободените селища и да се укрепят край Рожен, за да посрещнат турската атака. Разбирайки тази заповед, полковник Владимир Серафимов заявява:

„…Да се отстъпи? Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На туко що освободения роб, робството не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!…“

Освободителите в Райково, 1912 година

…и 21-ви Средногорски полк не отстъпва. Срещу него се насочват частите на Явер паша, чиято численост надхвърля 4 пъти 5000-те войници на полковник Серафимов. Ожесточените боеве започват на 19-ти октомври и продължават до 21-ви, като се водят на връх Кавгаджик (днес Средногорец). Полковник Серафимов е на бойното поле през цялото време, като дори очевидци по-късно си спомнят, че турците успяват да убият два от конете, на които се е появявал полковника, но това така и не го е отказало да стои редом до войниците си. Всичко това е имало и чисто психологически ефект върху турските войници, които започват да наричат полковника помежду си „шейтан“ (бел. ред. от турски – дявол).  В крайна сметка, въпреки превъзходството в брой и въоръжение, под напора на българските войски турците отстъпват в безпорядък. Победата на 21-ви Средногорски полк е пълна! Тя гарантира не само освобождаването на Родопите, а и спасява местното население от истинско клане, което е щяло да стане факт, ако полковник Серафимов не бе решил да не се подчини на заповедта за отстъпление. Бойният подвиг на средногорци влиза в аналите на войната като „Родопската Шипка“. Връх Кавгаджик е преименуван на Средногорец, а село Аламидере на Полковник Серафимово.

Интересните моменти от живота на полковник Серафимов обаче не свършват с победата на Средногорския полк в Родопите. Той взима дейно участие и в Първата световна война, където е командив на I-a бригада от Осма тунджанска дивизия и се отличава с боевете край село Чеган. След Ньойския мирен договор обаче българската войска бива напълно разбита и това обрича полковник Серафимов на тежък и труден живот. Въпреки това той отказва да бъде издигнат в чин генерал, заявявайки, че него народа го е запомнил като полковник и иска така да остане и в историята – като полковник Владимир Серафимов. 

Паметникът, посветен на 21-ви Средногорски полк на връх Средногорец, близо до село Полковник Серафимово

Голямото уважение и признателност, която изпитват хората от Родопите към полковник Серафимов се засвидетелства през 1932 година. Тогава по случай откриването на паметника на 21-ви Средногорски полк на връх Средногорец е поканен и самия полковник Владимир Серафимов.През целия му път до там той е бил посрещан като истински освободител и дори хората са изграждали специални дървени арки, за да покажат уважението си към личността на полковника. Всички това разбираме от описанието на Никола Попноев, който пише:

„Старец, но с бодрост на младеж…На ръце носен при мощно „Ура“ на хиляди гърла е оставен пред бойното знаме. Кой е тоя щастливец? – се шепне в множеството…Побелелият старец целува дълго свещения емблем на дълг към Отечеството…Сълзи бликат по още свежото му лице. Очите му заискриха, със свалена шапка той премина край наредената дружина, поздравявайки я както нявга бе поздравявал своя юначен 21 боен полк на същото място.“

Полковник Владимир Серафимов умира две години по-късно, през 1934 година, в София. Освен славните военни подвизи, след себе си той оставя и пет дъщери, които успяват да съхранят делото му за поколенията.