Пламен Петков – човекът, който обиколи България с колело

Представяме на вашето внимание интервю с Пламен Петков – човекът, който успя да обиколи България с колело за по-малко от месец. В следващите редове авантюристът споделя какви хора е срещнал, как се е променил българинът през последните години и може ли историята да ни помогне. 

Пламен Петков

- Здравей! На първо място би ли се представил с няколко думи?

Живо здраво на всички. Казвам се Пламен Петков, от град Карлово съм, на 24 години, но живея в София от малък.

 

- Какво те провокира да обиколиш България с колело?

 Доста неща :). Първо, аз съм човек, обичащ всичко екстремно и то винаги ме е привличало (скачал съм с парашут от 3600 метра от самолет, също така и с бънджи от моста Витиня, изкачвал съм всички най-високи върхове в България и зима и лято, както и купища други неща). Едно от любимите ми хобита е да карам колело. Обикалял съм къде ли не из България и така с времето започна да се заражда идеята да направя обиколката на цялата страна.

 

- Колко време ти отне обиколката и колко града успя да посетиш?

По план трябваше да обиколя България за 31-32 дни и да минавам по 80-100км дневно, но не се получи точно така. Минавах по 120-150км. на ден и я направих за 25 дни, без нито един ден почивка. Общо изминах около 3000км. за 25 дни. За градовете не мога да кажа, но са доста, може би около 50, а за селата да не говорим – те са безброй. :)

 

- Едва ли в момента има човек, който да познава обикновените българи по-добре от теб. По време на обиколката си се срещнал с хиляди сънародници, разговарял си с тях, слушал си техните истории и си разчитал на помощта им. Как би описал днешния българин? Мит ли са качества като гостоприемството и добронамереност?

Честно казано гостоприемството в българина вече го няма. Всички те гледат все едно ще ги ограбиш. Българинът в днешно време е доста наплашен. Разбира се, намираха се хора, които след като си поговоря с тях, обясня им от къде идвам и къде отивам се размекват малко, налеят ми вода, казват едно браво и това е общо взето. Само хора, които ми имат facebook-a или са ме гледали по BTV, ме подслониха в няколко града. Повечето бяха настоящи или бивши спортисти, които явно се поставят малко или много на мое място. Разбира се, намериха се по селата и стари хора, които ме почерпиха с прясно мляко и дори ми взеха телефона, но след като им разказах, че правя обиколка на България. С две думи – по скоро хората бяха студени и наплашени. Нищо общо с едно време.

Plamen Petkov

- На какво според теб се дължи това? Тежкият живот ли е направил така, че хората да се борят единствено да преживеят и днешния ден?

Не съм ги питал специално, но това може би се дължи на факта, че гледат телевизия, виждат какво се случва в нашата страна и не само в нея и с всеки изминал ден стават все по-наплашени. Това е причината. Живота става все по-изострен.

 

 - Както и ти самият каза, животът става все по-труден, но само за няколко дни ти си видял стотици паметници, които свидетелстват за славното българско минало. Подействаха ли ти те по някакъв начин? Възможно ли е човек при досега с всичката тази история да се откъсне за секунда от суровия свят и да повярва в едно по-добро бъдеще?

Разбира се, че се откъсва от реалността, но за малко. Аз лично ходя по тези места, за да се пренеса дори и за малко в онова време, когато са живели тези хора. Представям си всичко, което са правили как са стояли на същото това място, на което стоя и аз. Може да ви се стори малко ненормално, но дори за секунди го виждам сякаш на видео. Толкова много ми харесват тези места. Но лично според мен няма как древните паметници и градове да накарат днешния българин да се промени. Просто да го зареди за малко с патриотизъм и това е.

 

- Ти имаше уникалната възможност да обиколиш България и да се насладиш ба всяко нейно кътче. Ако има нещо, с което българинът със сигурност се гордее това е прекрасната ни природа. Основателни ли са причините за тази гордост?

Българинът не познава страната си и затова не може да я обикне. Поне 10 човека ми писаха неща от сорта на „Ама това в България ли е снимано?“ или пък „Ама България била много красиво място!“ след като ми разгледаха снимките. Ние трябва да осъзнаем, че в България имаме всичко от света, събрано на едно място. Като почнем планини и то няколко на брой, всяка от които уникална по себе си. Имаме си море, езера, реки, водопади, могили, храмове, минерални извори, пещери, древна история. Където и да копнеш в България излиза стар град от преди 1000 – 2000 или повече години. И най-важното – тук имаме свободата и възможността просто да излезем навън и да видим всичко това, защото то е събрано в една малка държава и както се казва е под носа ни.

Plamen Petkov

- Личи си, че обичаш България. Какъв е твоят съвет към хората,  какво да направят, за да имат и те добро отношение към родината си?

Да променят начина, по който гледат на България. Да спрат да мислят само за парите, дискотеките и пиянския начин на живот. Да се слеят с природата. Тя е в нас и ние в нея, това е закон, не можем да бягаме от него. Аз лично съм променил възгледа към България на доста хора чрез това което правя. Дори ми се случи сега, докато правих обиколката, едно момче да ми благодари за всичките неща които му разказах за нашата страна. Дадох му идеи как да си разнообрази ежедневието, както и начина на живот и да се замисли колко прексрасни места има в нашата страна, които могат да бъдат посетени.

 

 

- Като за финал, би ли искал да добавиш нещо или да разкажеш някоя интересна случка от пътуването ти?

За финал ще кажа, че с удоволствие бих подал ръка на всеки, който иска да направи нещо по- екстремно или просто има нужда от кураж и стимул, за да го направи. Отворен съм за предложения. Също така имам една мечта, която съм сигурен, че някой ден ще я осъществя, но за момента не ми достигат някакви си 60 хиляди долара. Планувам изкачване на връх Еверест в идните няколко години, но си търся спонсори. Това ми е най-голямата мечта, няма какво да ме откаже от нея. Може да е след 2-3 или 20 години, но ще го изпълня. А за интересна случка по пътя, която се откроява не се сещам, защото всичко беше интересно, но няма как да го разкажа. Именно затова съм решил да напиша един разказ тези дни и да опиша цялата ми обиколка. Сега се сещам за една случка, която стана в Разград. Бях в едно момче, което не познавах. Той ме покани в тях да си взема душ и да кача снимките от фотоапрата на компютъра. Случайно писах на една приятелка, която беше във Варна, че си търся място където да спя в Разград и я попитах дали познава някого, при когото да отседна. Тя каза, че ще звънне на един приятел като всъщност се оказа, че този приятел беше момчето, при което вече бях. Той вдига телефона и чак не можа да повярва какво съвпадение. :)

Ако има нещо ми пишете във Фейсбук и късмет на всички с каквото и да се захванете :)