На 1 януари е роден големият български поет Пейо Яворов

На днешния ден през 1878 година е роден един от най-чувствените и гениални български поети.Душата на твореца така и не успява да привикне към суетата и пошлотата на светските нрави и самоубийството за него остава единственото избавление. За краткия си живот (самоубива се едва на 36 години), Пейо Яворов оставя едно от най-въздействащите и докосващи сърцето творчества в българската литература. Освен това той участва активно и в движението, борещо се за свободата на Македония и е ръководител на чета по време на Балканската война.

250px-Peio_YavorovПейо Тотев Крачолев, както е кръщелното име на поета, е роден на 1 януари 1878 година в Чирпан. Младежките му години по нищо не предполагат, че той ще остане в българската историография като един от най-гениалните поети на страната. От 1897 година до 1900 той работи като телеграфопощенец, което налага и често да сменя местожителството си. Междувременно младият Пейо поддържа контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като за една година дори редактира и нейния вестник. Това му помага да навлезе още по-сериозни в структурите на организацията и през 1902 година влиза за първи път в Македония – като четник в четата на Михаил Чанков. Впоследствие е арестуван и се завръща в България, където започва да редактира различни издания, свързани с дейността на ВМРО. Сближава се с Яне Сандански и Гоце Делчев, като дори става и пръв биограф на последния.

Фактът, че Пейо Яворов не само е член на ВМРО, а и се занимава с поддръжката на повечето й книжни издания не остава незабелязан и доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков го канят да стране сътрудник и редактор на издаваното от тях списание “Мисъл”. По това време това издание е най-престижното литературно списание и самото участие на младия революционер в него свидетелства за огромния му талант. Именно по това време той получава и артистичния си псевдоним Яворов. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава и първата си стихосбирка “Стихотворения”.

Mina_Todorova

Мина Тодорова

Пейо Яворов на няколко пъти пътува в чужбина, където започва усилено да чете модерна френска поезия. Влюбва се в Мина Тодорова, която обаче заболява от туберкулоза и почива по време на едно от пътуванията на Яворов във Франция. Погребана е в Париж, а смъртта й оказва сериозно влияния върху Яворовата литература. Тя се превръща в еталон за символистича поезия, пропита с дълбок скептицизъм и опитваща се да даде отговори на някои от вечните въпроси. Втората му стихосбирка “Безсъници” окончателно изгражда образа на Яворов на един от най-талантливите български поети.

Въпреки че творчеството му става все по-полулярно, в душата на Пейо Яворов не угасва и революционната тръпка. Когато започва Балканската война той се записва като доброволец и ръководи чета в Македония, за което е награден с ”Кръст за храброст”.

Лора Каравелова (първата вляво)

Лора Каравелова (първата вляво)

След края на войната, Пейо Яворов се влюбва в дъщерята на Петко Каравелов – Лора Каравелова. Любовта им е изпепеляваща и страстна, а в крайна сметка се оказва и фатална за поета. Въпреки че двамата се венчават през 1912 година, щастието по-често отстъпва място на съмнението и в края на 1913 година Лора Каравелова се самоубива. Пейо Яворов не успява да се пребори с мъката и скоро след това и той прави опит за самоубийство, който обаче се оказва неуспешен и вместо да сложи край на живота на поета, куршумът го ослепява. Следва позорен процес, обвиняващ Яворов в това, че той е убил жена си, което напълно сломява духа на поета. На 29 октомври 1914 година Пейо Яворов взима голяма доза отрова и се застрелва, с което слага край на живота си.

 

  • Творчество:
  • Македония
  • Гоце Делчев 1904
  • Подир сенките на облаците
  • В полите на Витоша
  • Хайдушки песни
  • Две хубави очи 
  • Заточеници
  • Евреи
  • “Градушка”
  • “Ще бъдеш в бяло”
  • “Сенки”
  • “Две души”
  • “Вълшебница”
  • “Обичам те!”
  • “Лист отбрулен”
  • “Арменци”
  • “Маска”
  • “Песента на човека”
  • “На нивата”
  • “Стон”
  • “Честит е”
  • “Калиопа”
  • “Напред”
  • “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”
  • “Хайдушки копнения”

Уважаеми читатели, "Българска история" разчита на вас!
За тази една година, онези, които ни познават, са се уверили, че намеренията ни са сериозни и трудно нещо би могло да ни спре. Бъдете сигурни, че в този сайт никога няма да видите реклами, защото целта ни не е печалба от историята. Ще се радваме, който има желание и възможност да ни подкрепи - това ще ни помогне да съсредоточим по-голяма част от времето си върху това, което обичаме да правим. Благодарим ви от все сърце!

Подкрепи проекта

Българска история © 2013 Всички права са запазени

Уеб дизайн и адаптация - DEA.Solutions

Powered by - WordPress

Екипът на "Българска история" не носи отговорност за истиността на публикуваните материали. Историята е наука, която се интерпретира, изменя и развива постоянно и от всеки, така че често дадена информация може да бъде актуална днес, но не и утре. Винаги се стремим да пишем публикациите си обективно, използвайки различни източници, но това не може да гарантира изцяло надеждността й. Все пак, ние ви съветваме да ни се доверите.