На днешния ден през 1878 година е роден един от най-чувствените и гениални български поети.Душата на твореца така и не успява да привикне към суетата и пошлотата на светските нрави и самоубийството за него остава единственото избавление. За краткия си живот (самоубива се едва на 36 години), Пейо Яворов оставя едно от най-въздействащите и докосващи сърцето творчества в българската литература. Освен това той участва активно и в движението, борещо се за свободата на Македония и е ръководител на чета по време на Балканската война.
Пейо Тотев Крачолев, както е кръщелното име на поета, е роден на 1 януари 1878 година в Чирпан. Младежките му години по нищо не предполагат, че той ще остане в българската историография като един от най-гениалните поети на страната. От 1897 година до 1900 той работи като телеграфопощенец, което налага и често да сменя местожителството си. Междувременно младият Пейо поддържа контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като за една година дори редактира и нейния вестник. Това му помага да навлезе още по-сериозни в структурите на организацията и през 1902 година влиза за първи път в Македония – като четник в четата на Михаил Чанков. Впоследствие е арестуван и се завръща в България, където започва да редактира различни издания, свързани с дейността на ВМРО. Сближава се с Яне Сандански и Гоце Делчев, като дори става и пръв биограф на последния.
Фактът, че Пейо Яворов не само е член на ВМРО, а и се занимава с поддръжката на повечето й книжни издания не остава незабелязан и доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков го канят да стране сътрудник и редактор на издаваното от тях списание “Мисъл”. По това време това издание е най-престижното литературно списание и самото участие на младия революционер в него свидетелства за огромния му талант. Именно по това време той получава и артистичния си псевдоним Яворов. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава и първата си стихосбирка “Стихотворения”.
Пейо Яворов на няколко пъти пътува в чужбина, където започва усилено да чете модерна френска поезия. Влюбва се в Мина Тодорова, която обаче заболява от туберкулоза и почива по време на едно от пътуванията на Яворов във Франция. Погребана е в Париж, а смъртта й оказва сериозно влияния върху Яворовата литература. Тя се превръща в еталон за символистича поезия, пропита с дълбок скептицизъм и опитваща се да даде отговори на някои от вечните въпроси. Втората му стихосбирка “Безсъници” окончателно изгражда образа на Яворов на един от най-талантливите български поети.
Въпреки че творчеството му става все по-полулярно, в душата на Пейо Яворов не угасва и революционната тръпка. Когато започва Балканската война той се записва като доброволец и ръководи чета в Македония, за което е награден с ”Кръст за храброст”.
-
След края на войната, Пейо Яворов се влюбва в дъщерята на Петко Каравелов – Лора Каравелова. Любовта им е изпепеляваща и страстна, а в крайна сметка се оказва и фатална за поета. Въпреки че двамата се венчават през 1912 година, щастието по-често отстъпва място на съмнението и в края на 1913 година Лора Каравелова се самоубива. Пейо Яворов не успява да се пребори с мъката и скоро след това и той прави опит за самоубийство, който обаче се оказва неуспешен и вместо да сложи край на живота на поета, куршумът го ослепява. Следва позорен процес, обвиняващ Яворов в това, че той е убил жена си, което напълно сломява духа на поета. На 29 октомври 1914 година Пейо Яворов взима голяма доза отрова и се застрелва, с което слага край на живота си.
- Творчество:
- Македония
- Гоце Делчев 1904
- Подир сенките на облаците
- В полите на Витоша
- Хайдушки песни
- Две хубави очи
- Заточеници
- Евреи
- “Градушка”
- “Ще бъдеш в бяло”
- “Сенки”
- “Две души”
- “Вълшебница”
- “Обичам те!”
- “Лист отбрулен”
- “Арменци”
- “Маска”
- “Песента на човека”
- “На нивата”
- “Стон”
- “Честит е”
- “Калиопа”
- “Напред”
- “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”
- “Хайдушки копнения”











