Когато стане въпрос за Априлското въстаниe българската историография не пропуска да спомене имената на редица чужденци, застъпили се зад каузата на българите и изразили възмущението си от начина, по който Османската империя потушава бунта за свобода.

Хора като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Макгахан, Джузепе Гарибалди и редица други, които, използвайки огромното си влияние, се опитват да вдигнат завесата и изкарат наяве фактите, способни да ужасят цяла Европа. На тях българският народ дължи много, тъй като всичките им писания спомагат светът да разбере, че на Балканския полуостров има един народ готов на всичко, за да постигне свободата си и че същият този народ става жертва на един зверско отношение.

Оскар Уайлд
Оскар Уайлд

Оскар Уайлд е един от най-големите ирландски писатели, а освен това и една от най-влиятелните и популярни фигури на своето време. Животът му е изключително интересен и свързан с редица възходи и падения, характеризиращи по един прекрасен начин нравите в Англия в края на XIX век. В тази публикация обаче няма да стане дума за делото и съдбата на големия ирландски драматург, а за начина, по който той реагира, когато научава за ужасите, на които са подложени българите през 1876 година.

Мнението и потреса му намират израз в един кратък сонет, който той посвещава на тази тема и който спомага обществеността на Острова да се заинтригува за случващото се на Балканите. В следващите редове ви предлагаме негов превод.

 

Сонет

за избиването на християните в България

 

Исусе, жив ли си или в земята

почиват още костите ти бели?

И твойте възкресение не бе ли 

сън само, сън на грешницата свята?

Тук стонове изпълват тишината

и твоите свещеници загиват.

Не чуваш ли как вопли се издигат

над труповете хладни на децата?

О, Сине Божи, слез сред тази злоба!

Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна

е плъзнал полумесецът проклет

Ако наистина си пръснал гроба,

о, Сине, людски, слез със мощ безмерна

преди да те измести Мохамед.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.