Христо Смирненски — „Старият музикант“

stariyat_muzikant_by_usmihvashtata_se_salza_209377Цикълът “Децата на града” на Христо Смирненски  представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества. Старецът е един от основните образи, познат от стихотворението “Старият музикант”. Външният портрет на героя внушава представата за мъка, немощ, загуба на сили и приближаване до неизбежния край. Животът и смъртта в стихотворението са слети, защото животът е лишен от пълноценност и смисъл, старостта е безрадостна и печална, равносилна е на смъртта. Образът на смъртта идва съвсем естественото в творбата, постепенно изземвайки знаците на живота: “И по цигулката старческа/ тя тегли полекичка лъка”. Така тъжна и лишена от смисъл е авторовата представа за съдбата на малкия човек, изгубен в топоса на града.

Старият Музикант

Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.

Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач -
стареца немощно става.

И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.

Там – от скованата в мраз висина -
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.

А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.