„Овнешката битка“ – първото и последно поражение на Чингис хан

Рубриката „На бойното поле” ще ви пренесе във времена на смелост и величие, времена на битки, бунтове, възходи и падения. Ние от “Българска история” ще ви разкажем познати и непознати истории за славни и трагични сражения, останали далеч в миналото. Ще ви разкажем за онзи дух, който е карал синовете на тази земя да се бият и умират за нея. Онзи дух, който още витае в проходите и твърдините на майка България!

Чингис хан

Чингис хан

Вероятно много от вас са чували името на великия Чингис хан – императорът на Монголия. Историята го признава като един от най-великите пълководци и завоеватели. Роден е под името Темуджин, а хората му често го наричали Синия вълк. Той обединява под властта си номадските племена на североизточна Азия и създава най-голямата империя съществувала някога – Монголската. Много историци сравняват военните му постижения с тези на Гай Юлий Цезар и Александър Велики. Тропотът на ханската конница хвърляла враговете му в ужас, а по времето, в което Темуджин управлява, никой не можел да му се опре. Малцина обаче са онези, които не са побеждавани в битка. Въпреки могъществото на империята му, през 1223г. великият хан претърпял едно паметно, единствено и последно поражение. Поражение, нанесено му от … българи.

Нашествието на монголците достигнало до необятните територии на Кавказ и днешна Русия. Руските владетели в региона били обречени на загуба. Силните войски на Киевска Рус били разбити в битката при Калка. Това смутило сериозно намиращите се наоколо държави, една от тях била силната Волжка България. Създадена през VII век от брата на хан Аспарух – хан Котраг, тя продължила съществуването си дълги години. Населението й се определя като българско и до днес. През 1223г., след разгрома на Киевска Рус, волжкият хан Габдула Челбир започнал да се готви за война. Той ясно съзнавал непоколебимостта на монголците и мощта на тяхната армия. Срещу българите бил пратен най-големият монголски военачалник – багатур Субетей. Той бил единственият висш военен в Монголия, който не бил от семейството на Чингис хан. Роден като син на обикновен ковач, той се издигнал до най-високото положение в Монголската империя. Бил основен стратег на Темуджин и подпомагал монголците при завладяването на Монголия, Северен Китай и Средна Азия, както и на бойните полета в Киевска Рус, Полша и Унгария. Субетей стигнал границата на Волжка България с петдесет хилядна войска. Срещу него се изправила привидно малобройната българска армия. Монголците лесно обърнали българите в бягство, всичко това обаче било капан, дело на волжкия хан. Нашествениците били  обградени и настанало ужасяващо клане. Според изворите едва 4 000 от монголските воини били пощадени. Волжкият хан решил да не дава пленниците в робство, а за сметка на това ги разменил за овни, които те поискали от Чингис хан. Именно оттам идва и името „Овнешка битка“. 

Монголската империя

Монголската империя

 Състоялото се през 1223г. сражение е документирано като първата и последна загуба на монголския владетел. Той останал удивен от дързостта на волжките българи. Загубата на най-изтъкнатия му пълководец довела до няколко поредни военни съвета(курултаи), на които било решено да се ликвидира Българската държава. За една година монголската империя събрала близо 500 000 души войска. От тях 300 000 били изпратени към столицата на Волжка България – град Булгар. Освен редовната армия, в похода участвали и васални такива, чийто брой остава неизвестен. Завладяването на създадената от хан Котраг държава започва през 1224г. и приключва чак през 1270г., когато срещу нашествениците се изправя едва 120 000-на българска войска.

ВИЖ ОЩЕ: Крум и разгромът на Византия

ВИЖ ОЩЕ: 1444 – съдбата на Балканите