Както може би някои от вас знаят, от 5-ти до 15-ти септември обикаляхме из Южна България в търсене на легенди и предания. За тези десет дни изминахме 2500 километра на автомобил и се срещнахме с изключително интересни и запленяващи личности. За пореден път се убедихме, че нашата мила България е наистина невероятна и е наш дълг да пазим природата и да съхраняваме традициите й. Искаме да се извиним на хората, които ни писаха, изявявайки желание да отидем и до техния край, но просто за десет дена нямаше как да обиколим цяла Южна България. Именно затова планираме в близките месеци да се върнем на местата, където не успяхме да си свършим работата, а живот и здраве, ако тази поредица бъде на ниво, да направим същата и за Северна България. Сега предстои основната част от работата – сглобяването на целия видео материал, който събрахме в клипове, така че съвсем скоро поредицата да е готова.

 

den1Ден 1: Тръгнахме от София към 9 с малко закъснение, защото бяхме забравили разни дребни неща. Устремихме се към Дупница, където получихме инструкции да посетим село Червен брег и град Сапарева баня. Цял ден бяхме на тези две места, като легендите, които събрахме, са наистина удивителни. Кадърът, който виждате е от местност над село Червен Брег, а името на отеца е Костадин Бошняков. Село Червен брег е доста интересно, защото се различава от много други села най-вече заради числеността на населението. Жителите са над 1100. Отецът ни разказа интересни истории за старата църква над селото, както и за древен римски път, който минава недалеч от него. Разбира се, засега ги пазим в тайна. В Сапарева баня се срещнахме с прочутия местен краевед Васил Коритаров, който е близък приятел на покойния Николай Хайтов. Специалистът ни разказа различни легенди и ни подари книга, описваща редица предания от този край. След дългия работен ден бяхме поканени от мили хора от село Овчарци на софрата им и си побъбрихме хубаво. Вечерта спяхме в приятели в Кюстендил.

den2Ден 2: Сутринта рано тръгнахме от Кюстендил. Около 9 часа се устремихме към село Невестино, където е и прочутият Кадин мост. Съоръжението е построено през 15-ти век, а легендите за него са повече от впечатляващи. Освен предания за селото, местният бай Георги ни разказа такива и за село Смоличано. Посетихме селото, до което се стига изключително трудно – по черен път. Селото е с 8 жители, което ни натъжи изключително много, защото е невероятно красиво. Трагична гледка беше и запустялото и срутено училище, което някога е побирало над 300 ученици. След посещението на забравеното село поехме към село Скрино, което е родното място на свети Иван Рилски. Отецът на Руенския манастир ни разказа неща, които не бяхме чували никога. Те са свързани с първите години от монашеството на прочутия светец. На снимката, която виждате, пред нас се разкриха спиращи дъха пейзажи, снимани от връх в Осоговска планина. Пред нас се откриваше гледка на Рила, Витоша, Плана и Стара планина. Другото засега го пазим в тайна. Вечерта спахме отново при наш приятел в Благоевград.

den3Ден 3: Рано сутринта потеглихме от Благоевград към Кресна. Там потърсихме прочутия местен краевед Борис Сандански, който ни заведе до село Ощава. Там пред камерата ни разказа интересни легенди за чудни върхове и смели девойки. След това се запътихме към Мелник, където прекарахме и по-голямата част от деня. Мелничани ни упътиха към бившия кмет на града Яне Пашов. Той ни заведе на една от най-високите точки на Мелник, както виждате на снимката, и ни разказа преданието за възникването на града, което той нарече „Истинската легенда за Мелник“. Зад камера той ни запозна и с подробности около живота на редица комити, сред които Яне Сандански и Гоце Делчев. Обещахме му, че ще се върнем отново, за да запишем още от историите му. Вечерта спахме в гр. Гоце Делчев, като тук е моментът да благодарим на община Гоце Делчев, която осигури нощуването ни за две вечери.

den4Ден 4: Бяхме решили този и следващият ден да посветим изцяло на района около Гоце Делчев. Около 9 часа се отправихме към град Хаджидимово. Там местния краевед Александър Косаков, който е автор на книги за легенди, ни разказа наистина интересни неща. След това се качихме до Делчево – панорама, откъдето виждате на снимката. Кметът Иван Панайотов ни разказа легенди за самодиви, дракони и за основаването на селото. Денят завърши в село Ковачевица, където преданията са свързани с прогонването на османците и ни бяха разказани от местен хотелиер. Останалото пазим в тайна, за да запазим любопитството ви до издаването на поредицата от клипове.

den5Ден 5: Денят започна повече от добре, макар да не знаехме какво предстои. Сутринта рано се отправихме към село Тешово, близо до град Хаджидимиво. Селото ни изненада с интересни и автентични къщи, а жителите му ни разказаха интигуващи легенди и предания за името на селото и църквата. Костандин Киримов, който е бил дългогодишен учител във вече несъществуващото училище и кмет, ни запозна с изключителни истории. След това отидохме в село Долен, което е на около 20 километра от Гоце Делчев. Именно оттам е и снимката. Жената облече специално за заснемането типично доленска носия, също така и пя пред камерата ни. След това имахме план да заснемем легендата за Дяволското гърло, но за наше голямо нещастие една от колите ни се развали сериозно. Бяхме принудени да я оставим в сервиза в село Борино и да нощуваме там. Заради това изгубихме доста време, което за щастие, успяхме да наваксаме.

6Ден 6: Още от сутринта се разделихме на два екипа. Единият се отправи към Триградското ждрело и Дяволското гърло, където вече бяхме уредили хора, които да ни разкажат местните легенди, а другите останаха в Борино, докато проблемът с колата бъде разрешен. Около 12 часа вече бяхме приключихли със снимките на Триградското ждрело и пещерата Дяволско гърло. Там легендата ни разказа екскурзоводът, а от името на всички ни благодарим искрено, че получихме позволение да снимаме в пещерата. След това се отправихме към Широка лъка, където Стоил Калфов ни разказа много интересни истории. Пътят ни продължи през Смолянските езера, след което поехме към една махала с едва 8 жители. Там се намира гроба на Руфинка, възпята в известната родопска песен. Имахме и възможност да го зърнем, а изживяването беше неописуемо. Разбира се, заснехме и легенди, свързана с личността, които ни бяха разказани от Ясна Трампова. Дългият ден завърши в село Чокманово, където снимахме панорами, а утре местен жител ще ни запознае по-подробно с легендите и преданията.

7Ден 7: След като нощувахме в Орехово, сутринта част от момчетата станаха рано, за да заснемат изгрева. След това отново се разделихме на две – едните останаха в Орехово, където легенди и предания за селото ни разказа Любен Маданков, а след това поеха към близкото село Хвойна. Там благодарение на Милка Кърева разбрахме за историята на местността и видяхме автентично войнишко писмо. През това време другата кола вече бе в Смолян, където се срещна с Ангел Шеев – Шею, който разказа историята на Чокманово и Никола Пашов. Успяхме да посетим и дома на последния, който бе наистина невероятен и пазеше духа на отминалите времена. Самият Никола Пашов пък е посветил живота си на това да събира архиви за историята на Смолян (и по-точко – Райково) и това ни помогна още повече. Следобед бяхме в Историческия музей на Смолян, където нашата приятелка Катя Сулинаджиева разказа много интересни предания за Смолянските езера и Невестата. В края на деня за върхаме в Чокманово, за да направим още кадри, а другия екип успя да посети и Момчиловата крепост. Тук е моментът да благодарим искрено на Община Смолян, която ни помогна с горивото, така че обиколихме региона изцяло на техни разноски.

8Ден 8: Осмият ден ще го запомним повече с пътуване, отколкото със събиране на легенди. Сутринта тръгнахме от Орехово, като крайната цел бе Кърджали. По обед бяхме там и се захванахме за работа. Говорехме с местния исторически музей, от където ни упътиха да посетим някои местни забележителности. Веднага поехме към Каменната сватба и Татул, но за жалост и на двете места не намерихме някого, който да ни разкаже легенди за тези прекрасни места. Все пак направихме много кадри на Каменната сватба, които ще се опитаме да ви представим под някаква форма. Насочихме се към близкия Момчилград, но и там ударихме на камък, затова и решихме да поемем към Средец, където да преспим и на следващия ден да можем да обърнем внимание на района, където имахме вече уговорени срещи. Планираме в близките седмици да минем отново през Хасковския регион, защото единствено липсата на време и фактът, че ни оставаха още само два дни не ни позволи да посетим тази област.

9Ден 9: Сутринта поехме към село Дебелт, което пази историята на важния римски град Деултум. Там ни бе разказана легендата за превземането на града от хан Крум от Красимира Костова – директор на историческия музей в Средец. Тя ни насочи и към село Момина църква, където имахме удоволствието да се запознаем с Михо Забунов – изключителна личност, която въпреки своите 90 години цепеше дърва, когато пристигнахме в дома му. След това се върнахме в Средец, където също успяхме да заснемем един разказ. Другата част от екипа бе в Созопол, Ропотамо и Китен.

Ден 10: Последният ден от обиколката ни бе един от най-ползотворните. По традиция се разделихме на две, като едната кола пое към Черноморието, където както вече ви разказахме ударихме на камък в Несебър заради отказа на каквато и да е подкрепа от местния музей.  През това време останалата част вече бе в Малко Търново, от където ни насочиха да посетим селата Стоилово и Бръшлян. В първото Тодор Тодоров ни разказа как селото някога е било известно с направата на кошници и фактът, че само за една година е произвели близо 18 тона мляко. След това поехме към Бръшлян – едно невероятно село, оставило отпечатък и върху историята. Именно то се възпява (макар и със старото си име Сърмашик) в химна на Странджа планина Ясен месец. Жечка Калоянова ни разказа цялата историята за воеводата Пано Ангелов, показа ни мястото на което е бил прострелян и ни изясни много неща около Петрова нива. Именно тя бе последната точка за един от екипите, а през това време колегите бяха в Визица и Кондолово.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.